Любов и ревност от разстояние
редакция:
АнонименНовак
Здравейте всички.
Историята е следната:
С приятелят ми сме заедно от доста време, но за съжаление през последните месеци нямаме възможността да споделяме това време и физическата дистанция между нас си казва думата. Все по-често се караме за разни дреболии и караниците се задълбочават.
И двамата сме много ревниви, макар да знаем, че реално няма опасност нещо да се случи. Въпреки това, съмненията ни побъркват - той започна да ми забранява разни неща, аз започнах да се сърдя когато той излиза някъде с приятелите си и в последствие това ескалира до поредния грандиозен скандал. През седмицата единственото време, което можем да прекарваме заедно е няколко часа вечер и то пред компютър.
И така аз всяка вечер се прибирам в очакване той да е там, но за разлика от мен, той излиза с приятелите си. Това не се случва постоянно, обаче е напълно достатъчно да ме изкара извън равновесие! Не мога да приема факта, че е способен да дели малкото време, което можем да си отделяме, с други хора, които би могъл да вижда всеки ден. А и приятелите му - не са стока.
Честно казано не ми се иска да стават скандали заради тези негови постъпки, но по никакъв начин не мога да го накарам да ме разбере. За него все аз съм виновна, че това се превръща в проблем. А в крайна сметка не съм аз тази, която го прави!
Постоянните караници няма да ни доведат до нищо хубаво и много ми се иска да намеря начин да преглъщам тази своя ревност. Има ли изобщо начин той да си седне на задника и да спре да прави неща, които ме вбесяват?
Историята е следната:
С приятелят ми сме заедно от доста време, но за съжаление през последните месеци нямаме възможността да споделяме това време и физическата дистанция между нас си казва думата. Все по-често се караме за разни дреболии и караниците се задълбочават.
И двамата сме много ревниви, макар да знаем, че реално няма опасност нещо да се случи. Въпреки това, съмненията ни побъркват - той започна да ми забранява разни неща, аз започнах да се сърдя когато той излиза някъде с приятелите си и в последствие това ескалира до поредния грандиозен скандал. През седмицата единственото време, което можем да прекарваме заедно е няколко часа вечер и то пред компютър.
И така аз всяка вечер се прибирам в очакване той да е там, но за разлика от мен, той излиза с приятелите си. Това не се случва постоянно, обаче е напълно достатъчно да ме изкара извън равновесие! Не мога да приема факта, че е способен да дели малкото време, което можем да си отделяме, с други хора, които би могъл да вижда всеки ден. А и приятелите му - не са стока.
Честно казано не ми се иска да стават скандали заради тези негови постъпки, но по никакъв начин не мога да го накарам да ме разбере. За него все аз съм виновна, че това се превръща в проблем. А в крайна сметка не съм аз тази, която го прави!
Постоянните караници няма да ни доведат до нищо хубаво и много ми се иска да намеря начин да преглъщам тази своя ревност. Има ли изобщо начин той да си седне на задника и да спре да прави неща, които ме вбесяват?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.5
Общо гласували: 4
51
40
33
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Иначе другия вариант е да седнете пред коп'търа и да си кажете честно какви са ви проблемите и как можете да ги решите за да може и двамата да се чувствате по-добре. Без каране, без викане а просто нормален разговор. И без да си забранявате това и онова както казваш че вие по между си правите. Все пак не сте деца на 5 годинки и като родител да си забранявате неща. Компромиси един за друг - да, но забраняване .. не знам. И ако доверие нямате помежду си и се ревнивате не е хубаво. Без доверие нищо не става. Затова поработете и върху това. Но като цяло мъже и жени под път и над път, не сте женени, не се забавлявате в последно време... затова мисля че е най-хубаво да се разделите и да се забавлявате с други. Но пак ревността не е хубаво нещо, и с друг да почне да излизаш пак ше тряя да контролираш ревността. Успех :)