Една странна връзка
редакция:
АнонименНовак
Стана случайно. . . както винаги. . . Запознахме се на едно приятелско събиране и открих, че имаме общ език. От различни градове сме. Мислех си , че след тази вечер няма да го видя отново. . но той се обади първи. Бях много развълнувана! Макар, че съм надхвърлила доста отдавна 20 години, се радвах като ученичка: начина по който говореше, темите, които споделяхме.
Уговорихме си среща-беше невероятна, попивах всяка негова дума, незнаех, че с момче може да се говори така. Много ми беше радостно на сърцето и усещах как лека, по-лека се влюбвам в него. И до днес е така.
След една дълга, но празна връзка, в която се чувствах самотна и неразбирана, Той ми беше като слънчев лъч през мрачен ден. . И идва "нещото", което да горчи на пълното щастие-заедно сме почти 2 години, а за това време той е прекарвал повече от половината време в моя град, познава по-добре моите приятели, родителите ми, чувства се много комфортно у дома.
Аз само веднъж съм разговаряла с неговите родители, когато се запознах с тях, в началото на връзката ни, никога не съм излизала в неговия град. .
Има два опита за раздяла от моя страна, изтъквах причината, че повече не понасям да се чувствам изолирана от неговата среда, че познанството на нашите светове не е двустранно, ако е решил, че нещо в мен не му харесва и не отговаря на неговите представи за желаната жена, просто да си тръгне-честно и откровено. В крайна сметка всички сме хора и всеки е с правото си да прави своя избор.
Но и в двата случая горещо ми се молеше да не се отказвам от връзката ни, той не искал това. . . Било му много хубаво с мен, с мен може да сподели всичко, с мен се чувства добре, спокоен, обича ме. . . Днес още сме заедно, нещата не са се променили кой знае колко, може би защото замина да работи в чужбина от няколко месеца.
Странното е , че напук на всичко си продължаваме комуникацията, пише ми непрекъснато колко много му липсвам. . обича ме. . . Върна се за кратко. . изкарахме си незабравимо почивката му заедно. . . но пак замина. и все още сме заедно. Най-странното в случая е , че не мога да си обясня връзката ни. Има ли въобще такава?
Уговорихме си среща-беше невероятна, попивах всяка негова дума, незнаех, че с момче може да се говори така. Много ми беше радостно на сърцето и усещах как лека, по-лека се влюбвам в него. И до днес е така.
След една дълга, но празна връзка, в която се чувствах самотна и неразбирана, Той ми беше като слънчев лъч през мрачен ден. . И идва "нещото", което да горчи на пълното щастие-заедно сме почти 2 години, а за това време той е прекарвал повече от половината време в моя град, познава по-добре моите приятели, родителите ми, чувства се много комфортно у дома.
Аз само веднъж съм разговаряла с неговите родители, когато се запознах с тях, в началото на връзката ни, никога не съм излизала в неговия град. .
Има два опита за раздяла от моя страна, изтъквах причината, че повече не понасям да се чувствам изолирана от неговата среда, че познанството на нашите светове не е двустранно, ако е решил, че нещо в мен не му харесва и не отговаря на неговите представи за желаната жена, просто да си тръгне-честно и откровено. В крайна сметка всички сме хора и всеки е с правото си да прави своя избор.
Но и в двата случая горещо ми се молеше да не се отказвам от връзката ни, той не искал това. . . Било му много хубаво с мен, с мен може да сподели всичко, с мен се чувства добре, спокоен, обича ме. . . Днес още сме заедно, нещата не са се променили кой знае колко, може би защото замина да работи в чужбина от няколко месеца.
Странното е , че напук на всичко си продължаваме комуникацията, пише ми непрекъснато колко много му липсвам. . обича ме. . . Върна се за кратко. . изкарахме си незабравимо почивката му заедно. . . но пак замина. и все още сме заедно. Най-странното в случая е , че не мога да си обясня връзката ни. Има ли въобще такава?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.5
Общо гласували: 4
51
40
33
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
П.С.: А за "човека"- ти пък като си тъп, ограничен селски бек и ти е много гооляма работата личи си, че много ги разбираш нещата.
А ако влезеш в средата му и не ти хареса, какво? Искаш да те представи на приятелите си, за да те видят и одобрят? И понеже не го прави, си мислиш, че си недостойна за тези величайши особи. Моля ти се! Осъзнай се! Хората се променят, променят се вкусовете и предпочитанията им, променя се кръгозора им, променя се начина на общуване и идва нуждата да общуваш на друго ниво, различно от предишното. Щом не те е вкарал в неговата среда, значи тя вече не е част от него. Приеми го. Приеми, че твоята среда е неговата среда. Казваш, че с теб се чувства спокоен и уверен, явно на друго място е чувствал обратното, а ти го караш да се връща към това, искайки да влезеш свят, който той е загърбил.
Когато се запознах с мъжа ми, той си имаше приятели, аз също. След 15 г. брак сме в съвсем различна среда от тази, в която всеки от нас беше. В началото излизахме няколко пъти заедно по кафета, после всеки си пое по собствения път. Поддържам връзка само с 1 от приятелките си, а приятелите на мъжа ми си създадоха собствени семейства и не поддържаме никакви отношения с тях. Ако се видим някъде из града се поздравяваме и дотам. Но при условие че живеем в малък град, това е неизбежно. Всеки си е създал собствена среда, в която се чувства приятно и щом пътищата ни са се разделили, какво лошо има в това? Никой не е казал, че приятелите от училище остават доживотни такива.
Роднините са единственото нещо, което човек не може сам да избере. Тях няма как да ги крие вечно, все някога ще се наложи да се сблъскаш с тях, така че какво те притеснява по-точно? Да късаш с него заради такава глупост си е направо смешно.