Нямам приятели и съм на ръба на отчаянието

Здравейте! Аз съм на 14 години и от тази учебна година съм в гимназията, с нов калас и нови хора.
Още в миналото ми училище нямах свестни приятели. Всички бяха твърде различни от мен и със съвсем други интереси. Седем години ги прекарах почти в пълна самота.

Единствената ми и най-добра приятелка е братовчедка ми, с която се виждаме най-много два пъти в месеца. От тази година очаквах нещата да се променят. Нов клас, нови хора. Но за съжаление, до сега н са се променили.

Все си стоя на чина, гледам как повечето готини момичета са се разделили на групички и почти не обръщат внимание на останелите. От време на време разговарям с някои от другите, които също са сами, но. .

Главният ми проблем е, че се притеснявам да започна разговор, и не знам как. Винаги се притеснявам да не кажа нещо не на място и да не ме помислят за сдухана.

Ето например, има едно момиче, което много ми допада (скромна е, готина, слушаме еднаква музика, имаме горе-долу еднакъв стил) и каквото и правя не мога да започна разговор с нея. А мисля, че понеже имаме еднакви интереси, можем да станем добри приятелки. В момента тя може би ме мисли за супер зле, защото само си стоя и общувам с най-изостаналите.

Самата аз се чувствам много по пораснала. Сякаш трябва да съм в по-горен калас, но са ме сложили при по малките от мен. Чувствам се по-различна от останалите. за това винаги се разбирам много по-добре с по-големи от мен.

Например, познавам едно момиче, с кето не сме близки, но винаги, когато се видим, виждам колко еднакви са ни разбиранията и характерите, независимо, че тя е с 3 години по-голяма от мен. И точно заради тази разлика засега не сме имали по-близки отношения. Сега с нея сме в едно училище и се надявам поне малко да се сближим! Особено, като гимназията ни е пълна с кифли и пропаднали момичета.

Не знам какво да правя! Вече осма година съм сама. През ваканциите няма с кого да излизам, няма с кого да се забвлявам! А сега, когато имам поне някакви малки шансове да си намеря приятели, ги пропилявам заради това, че се срамувам и стеснявам! От цялото си сърце искам да не съм самотница!

Моля Ви дайте ми съвет как да завържа разговор, да не се притеснявам толкова и да си намяря поне една добра приятелка, на която да мога да имам доверие и да разчитам. Благодаря предварително!