На ръба между двама!!!

На ръба между двама!!!
Привет скъпи читатели,
Бих искала един адекватен съвет, защото положението в личният ми живот е една голяма каша, за която до една степен и аз съм много виновна.
Ще Ви бъда страшно благодарна за съветите, каквито и да са те!

Бих, помолила хейтърите да задържат мнението си, защото точно сега не ми трябват упреци или коментари от сорта: „ Ти ква си тъпа. ” Или „ Боже, какво е това? ”
Така аз съм една млада 20 годишна девойка, успешна студентка, която учи и работи. Всичко в учението ми и в работата върви, успешно, но в любовта не! Имам приятел от 2 години и половина, той е на 25 години. Всичко през първата година беше перфектно цветя, свалки, есемеси, вечери.

Не можех да се осъзная, къде съм. По принцип не съм от заблудените момичета, които се размекват, но след около година и 5 може би 6 месеца, любовта се изпари, заради майка му, имахме страшни разправии, той не можа да се оправи с нея и до ден днешен, тя има влияние над него, за което той е напълно виновен.

Основният проблем, е че той е страшно нерешителен, и действието „ поемане на отговорност” му е абсолютно неприятно. Има моменти, в които трябва да се вземат решения за нас и за живота ни, а той ми отговаря „ Не знам! Кажи ти. ”, при това аз полудявам. Забелязвам, също че е готов да прави, всичко което му кажа само да не поеме някаква инициатива, и евентуално отговорността за издънката да падне върху мен.

Просто не издържам, уча като луда, работя, и си гледам дома, а той не се сеща да ме изведе просто, на по бира.
А когато заговоря за раздяла става страшно, за него е немислимо, невъзможно, готов е да влезе с врата а трябва, но раздялата е нещо изключено, като вариант. Той започва да ме губи, с това бездействие.

Аз съм силен човек, правя всичко сама, но все пак всеки е човек и иска поне малко помощ. Да немога да кажа, че не ми помага финансово, помага, но само с това, няма решение какво и къде ще се прави, от кого думата е- „ Какво, да правим, моля те мисли, нямам идея? ! ”
Всичко до тук добре, но за капак цялата тази ситуация ме накара да се влюбя в негов колега, пълна противоположност на него, има чувство за хумор, просто широко скроен човек, прилича ме си много, голям купонджия, страхотен приятел, но и много отговорен мъж, със твърд характер. Страхотен е, със него се заливам от смях, като му чуя гласа и някак си почвам да треперя, на всяка негова шега се смея от сърце, когато засечем погледи и ме побиват тръпки, и мислите ми става страшно.

Просто чувството, че с другия ще ми е по- добре и ще съм жена, спокойна че не всичко, чака на мен аз да го реша, ме дърпа към него страшно. Какво да правя?
П. С. – Колегата така ще го нарека е с 10 години по голям от мен, НЯМА НИКОЯ ДО СЕБЕ СИ– и по нищо не личи дали има, много е потаен, дори и недостъпен, въпреки че като сме на маса се спукваме от базик, аз не съм усетила намеци за нещо повече с мен.

Дали е въпрос на принципи?
Има моменти в които, искам да приключа, със сегашният ми приятел, защото не виждам решение, но все пак имам някаква надежда, че нещо може да изникне, като спасение на връзката ни, и да не се налага да се разделяме, защото малко или много аз и хората около мен са свикнали със присъствието му в живота ми.

Но не мога и да стоя с надеждата, за това моля помогнете кажете своите гледни точки, за да пресметна всичко, просто съм на ръба между двамата. А желанието ми да бъда със КОЛЕГАТА, става все по-силно с всеки изминал ден!

Коментари (12)

Изпрати
Теди
Теди
17.05.2015 16:04
Наскоро минах през същото. Бившия ми приятел беше запозчнал да се променя, да пие, да се заяжда с мен нарочно, да ме дразни и обижда. А аз понеже не съм от жените, които си мълчат изобщо не му оставах длъжна. М/у всички скандали и всичката болка не усетих любовта, кога си отиде... но усетих как дойде новата. И двамата бяха толкова различни, че докато единия ме разплакваше другия ми връщаше усмивката веднага. Беше мил и внимателен с мен. Разбирахме се с половин дума. Едва ли не се допълвахме във всички. В началото се чуствах гадно, че едва ли не съм изневерила със сърцето си. Уж бях с приятеля си, а се бях влюбила в друг и мислех постоянно за друг. В един момент се осъзнах, че няма в какво да се обвинявам и че бившия... не си заслужава нито да страдам нито да променям мечтити си заради него. И пожелах да се разделим. Да голяма драма беше, близо година не ме оставяше намира, не искаше да се разделяме, обещаваше ми какво ли не но в същото време не правеше нищо. А аз толкова уморена от него, спрях да му отговарям и на обаждания и съобщения. Сам се усети, че няма да го отразя повече. А даже и уважение не ми остана към него. Та наскоро се отървах от него и сега съм щастлива. Имам си моментите с новия мъж в живота ми, който върна усмивката ми и единственото за което съжалявам е, че не оправих и подредих живота си по-рано. Така, че да не ти пука. Зарязвай го това мамино синче, да си ходи при мама там и да си сподели живота с нея. Ще бесне, ще крещи в един момент ще се успокои и ще си отиде. А ти намери пътя, към щастието си. И го изживей на макс.
0
0
Ani
Ani
25.07.2014 19:18
Там кадето се чувстваш добре, там бъди. Останалото те натоварва,не си длъжна на никого. Животът си е само твой. Успех!
3
0
АЛБЕНА
АЛБЕНА
05.07.2014 21:53
Аз вече 24 години търпя един такъв дето слуша майка си и я гледа в очите и също се прави на голямата работа, защото той носи големите пари в къщи, а иначе както ти казваш, не може да вземе решение за нищо!!! Казвам ти да бягаш много далече от такива мъже и няма да имаш проблеми, още повече, че любовта ти се е изпарила !!! Махай се от него, защото цял живот ще бъдеш нещастна като мен !!!
7
0
!!!
!!!
05.07.2014 15:47
Извинявам се пак пиша под темите на момичето,моля да ме извини за което!Благодаря на двамата,които дадоха някакви съвети за да се оправя по някакъв начин.Досега на психолог не съм бил,но за последните 2-3 месеца съм бил 3-4 пъти на гадател,врачка(или там как се казваше човека,който лее куршуми.Понеже преживях и стрес,абе изобщо живота ми е изпълнен само с негативни неща(и родителите ми се много зле финансово)и още куп неща.И това ме кара да завиждам,злобея и т.н.Все си мисля дали да си срежа вените,до такава степен вече стигнах,просто няма накъде вече.И успокоителни пия и куршуми си лея,но няма промяна,НЯМА !!!Наскоро си писах с една жена на 40 години и тя ми казва живота бил прекрасен,е кое е прекрасното му!?Нищо прекрасно не виждам в него!
2
1
666
666
06.07.2014 09:19
Ами с мрънкане "НЯМА" и "НЕ МОГА", няма как да ти се получат нещата! Врачките няма да променят начина ти на мислене.... Отивай при психолог, както те е посъветвала Различна , първоначално да поуспокоят положението и ако не искаш цял живот да висиш пред кабинетите им се опитай да си помогнеш САМ! Има книги написани на тази тема, интернет, където можеш да намериш много полезна информация, хора с които можеш да се посъветваш, билките също могат да успокоят нервното напрежение............ И ЗАПЪЛНИ всяка една минута от свободното си време, за да не ти остава време за глупости! Сподели историята си някъде другаде, ако искаш да получаваш съвети и да не пречиш на никого.
2
0
shukran
shukran
04.07.2014 23:53
Здравей ,момиче !Дори, и да не си с колегата му търси мъж който ,дори и да не е красив ,но да знае ,какво иска.Тоест-иска ли собствено семейство или да продължи да дърпа полите на майка му.Повярвай ми ,ако не гледаш лябовта а преценяш преоритетите си,ще си по щаслива.
2
0
!!!
!!!
04.07.2014 16:49
До Различна:Ами за тово,че ще умра по-рано да ти кажа за мен не е много от значение,защото живота няма смисъл.Живееш и след известно време умираш,няма смисъл от тея неща.А до любовта,опитвал съм се да имам с 2-3 момичета,но не се получиха нещата,попадам на използвачки и материалистки(такива каквито сте 90% от жените днес в България).И да се поправя не съм на 24, а на 22.Нищо хубаво не съм видял досега в шибания живот,а все си мисля че най-хубавите ми години минаха,ето и студентските ми още една ми остана.Да във мен има само гняв,злоба,завист,защото в препитанието си досега никога не съм видял истинска любов и няма как да дам!Само завист съм видял от бившите ми съученици.Нормално е накрая и аз да съм изпълнен със омраза към всичко,което живота отказва и към определен тип хора.Незнам какво да направя за да се променят нещата,с всеки изминал ден ставам все по-зле.
0
0
Ина
Ина
18.07.2014 16:08
Момче, много си млад още, та да си видял всичко - понякога любовта идва много по-късно, а злобата и завистта могат да те съсипят и ще се чудиш откъде ти е дошло. А това, че намираш все материалистки, означава, че не търсиш на правилното място - смени си средата!
1
0
еиии
еиии
07.07.2014 10:48
А,такива като теб ми са ясни.Егоисти,които си живеят само за собствения гъз.Не ти е проблема психикатая.Просто ти е по лесно друг да дърпа кайша,за да не се занимаваш ти с нищо.
0
0
666
666
05.07.2014 10:38
Всеки си има различни виждания и начини за живот. Изслушай всички, които искат да ти дадат съвет, но това не означава, че трябва на 100% да се съобразяваш с казаното от тях. Избери това, което е по-достъпно за теб и това, което мислиш, че ще можеш да направиш за да подобриш живота си. Изпробвай всичко, което е по силите ти. Избирай различни варианти, докато постигнеш желаното от теб. Имах позната, която посещаваше психолози и психиатри, но освен голямата доза лекарства, които и предписаха, нищо друго не получи. Накрая се взе в ръце - така да се каже и си излезе сама от това състояние.... Нова обстановка, нови приятели, по-позитивно мислене... Отиди някъде на почивка /все пак живота не е само учене и работа/, повече разходки сред природата, спорт и куп други... Не е толкова лесно да изгониш негативните мисли, но с повече усилия от твоя страна ще се получи. В никакъв случай не трябва да се отказваш! Това, че си на 22 и си още девствен, не е свършекът на света. Има и други като теб, не си единствен. Те просто като теб, не са намерили подходящия човек за себе си до този момент. Но само до този момент. Това, че до днес си получавал само лошо не означава, че винаги ще е така. Всичко зависи от теб самия. Действай не се изоставяй! Моля за извинение момичето споделило тук своята история, че си позволих да дам съвет на друг точно тук....,но не можах да се сдържа, а и не мога да гледам безучастно разни неоснователни възмущения от рода на: "Ах, на 22 и още девствен"....
0
0
Razlichna
Razlichna
04.07.2014 15:57
Аз не мисля, че си поставена пред някакъв избор. Избор щеше да се налага да правиш, ако въпросният колега те беше свалял, но ти сама пишеш, че не е имал намеци към теб, а може и да има връзка, но да пази личния си живот в тайна. Мисля, че по-скоро трябва да се съсредоточиш върху проблемите в настоящата си връзка. Но така като гледам, тя май отива към своя край. Дори и да я спасиш за малко, ще е за малко. Не за друго, а защото си само на 20 години и не те виждам да прекараш живота си с този човек до старини, ти даже си била на 18 като сте тръгнали. Тоест, така или иначе ще се разделите, по-добре да е сега, когато в действителност имате проблем и няма защо да я кърпите тази връзка, няма смисъл.
0
0
666
666
04.07.2014 11:54
Всички ние се опитваме така да подредим живота си, че да бъдем, колкото е възможно максимално по-щастливи. Живота е един, само един. Избери щастието си! Започваме връзки, за да разберем дали даден човек е подходящ за нас или не. Ако не сме щастливи, го заменяме с друг и трети и пети, докато намерим правилния. И никой не може да ни съди за това. Все пак това си е нашият живот, а този човек ще бъде част от него. Докато избираш правилния, огорчени ще има , но за кратко, а ако избереш неправилния огорчението ще е за цял живот!
4
0
!!!
!!!
03.07.2014 20:08
А какво ще ти стане ако не си при никой от двамата и изобшо ако не си имаш приятел?Хора променете се малко,аз съм момче на 24 и никога не съм имал гадже и сигурно няма да имам.Стига само едно и също в шибания живот-любов,деца и т.н.Живота трябва да се промени!!!
0
4
Виолета
Виолета
03.07.2014 18:26
Върви при другият,щом приятелят ти те отблъсква с всеки изминал ден с това държание, а и щом няма думата, а слуша майка си,никога няма да застане твърдо зад теб при спор и това само ще ти тежи цял живот,опитай нещо ново,млада си,живей си живота без да се съобразяваш със "свекърви" от сега,не се затормозява излишно,а търси човек,който да ти е опора,а не да го мъкнеш на гърба си.
1
0

Рейтинг

5
Общо 3 гласували
5 3
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка: