Всички искаме децата ни да растат големи и силни, но колко големи да станат? Известно е, че всяко нещо трябва да е в рамките на определени граници и за отклоненията от тях винаги трябва да се търсят причини.
Стандартите за ръст за подрастващите е нормата, спрямо която могат да се открият отклоненията навреме. Когато някой тинейджър значително надраства връстниците си, това е сигурен знак, че е необходима консултация със специалист.
Гигантизмът е рядко заболяване, което се появява в следствие на излишък от хормона на растежа през детството. Това води до прекомерен ръст, уголемяване на органите, проблеми със зрението, удебеляване на чертите на лицето и проблеми със сърцето.
Заболяването се среща рядко - само петдесет случая на един милион души. Много от случаите не се диагностицират навреме. Често заболяването остава незабелязано, а човек е болен от повече от 7-10 години.
Навременното диагностициране помага да се предотвратят тежките последствия за организма. Сърцето се уголемява прекалено много и не може да функционира правилно. Много от симптомите на гигантизма, включително диабет и хипертензия, могат да се контролират с лекарства.
След като бъде установено заболяването гигантизъм или акромегалия, невропатолозите първо предприемат операция за отстраняване подутината на хипофизата, свързана със заболяването, за да се облекчи налягането върху очите и лицето.
След операцията при много от пациентите остават остатъци от отока, които се разпространяват отвъд хипофизата. Тъй като е опасно те да се отстраняват оперативно, се прилага лекарствена терапия.
Един от най-големите рискове при акромегалията е рискът от преждевременна смърт. Опасността може да се намали при своевременно и правилно лечение.
Пациенти с установено заболяване в ранен стадий и със съответното лечение, могат да се надяват на дълъг и нормален живот. За съжаление обаче няма как да се справят с проблемите, които възникват в общуването им с хората, тъй като всеки се стряска от огромния им ръст.
