Растежният хормон представлява полипептид, който е секретиран от клетки, намиращи се в предната част на хипофизата. Той има епизодично действие, като в детска възраст амплитудата и честотата на пулсовите секреции е по-голяма, особено през нощта. С напредване на възрастта амплитудата и пулсациите намаляват.
Акромегалията (гигантизъм) представлява хронично ендокринно заболяване, което се дължи на повишена секреция на растежен хормон, при лица със завършен линеарен костен строеж. Причината за акромегалията обикновено е туморно образувание /аденом в областта на хипофизата, който произхожда от соматотропните клетки/. В редки случаи причината за заболяването се корени в повишена секреция на специфичен хормон от тумори в хипоталамуса или други органи.
При диагностициране на акромегалия размерите на аденома са над 10 мм – т.нар. макроаденоми. В немалка част от случаите освен соматотропин се произвежда и пролактин. При акромегалията не само е повишено нивото на растежния хормон, но и се променя характерът на типичната за него пулсативна секреция. Тя става произволна, а измененията засягат както костите, така и меките тъкани в тялото.
Симптоми при акромегалия
Акромегалията най-често се наблюдава между 40-50-годишна възраст, като засяга еднакво и двата пола. Диагностицирането обикновено става години след началото й, защото акромегалията има много бавна прогресия.
Типични прояви на акромегалия са уголемяването на крайниците и загрубяването на чертите на лицето. Краката и ръцете стават груби и широки. Ръкавиците, пръстените и обувките стават тесни и дори не могат да се носят. В лицевата област се установява уголемяване на горната и долната челюст, зъбите се разреждат, скулите се подчертават. Хрущялите на носа и очите хипертрофират.
Носът, устните и езикът задебеляват. Появяват се добре изразени кожни гънки в областта на лицето и тила. Кожата силно загрубява, наблюдава се повишение на потната и мастната секреция, разширяват се порите, появяват се фиброми, окосмяването се засилва. Обикновено болният страда от лесна уморяемост, сънливост и намалена работоспособност.
Във връзка с настъпващите промени гласът също се изменя. Вътрешните органи като черен дроб и бъбреци се уголемяват. Настъпва хипертрофия на миокарда и други сърдечно-съдови заболявания като аритмия и артериална хипертония. Освен уголемяване на щитовидната жлеза, могат да се наблюдават и възли. Слюнчените жлези хипертрофират, сериозно е повишен рискът от рак на гърдата и дебелото черво.
Промените в костните тъкани водят до остеофит, артроза, стесняване на междудисковите пространства в гръбначния стълб, стесняване на спиналния канал с последващи неврологични усложнения. Едновременно с всички усложнения се формира остеопороза.
По отношение на мускулатурата – развива се много силно изразена мускулна слабост, особено в проксималната част на горните крайници – мишници, раменен пояс. Наблюдават се нарушения в менструация, потиснато либидо, еректилна дисфункция. При акромегалията е налице склонност към инсулинова резистентност, нарушен въглехидратен толеранс и захарен диабет.
Диагностициране на акромегалия
За поставянето на точна диагноза има значение клиничната картина и установяването на промените във външния вид. Това трябва да се подкрепи от хормонални и образни изследвания.
От допълнителните лабораторни изследвания се установява типично увеличение на нивото на фосфор поради висока реабсорция в бъбреците, както и повишена загуба на калций в урината. Образната диагностика включва компютърна томография или ядреномагнитен резонанс на турското седло, за да се открие наличието на формация и нейните размери.
Лечение на акромегалия
Лечението на акромегалията бива три вида – медикаментозно, оперативно и чрез лъчетерапия. Терапията, която представлява първи избор е транссфеиодоналната аденомектомия. Успехът се постига в 60-80% от случаите, по-голям при малките образувания и съответно по-малък при големите туморни образувания. Честотата на рецидивите при успешна операция възлиза на около 5%.
В случай на рецидив или остатъчна туморна маса, при отказ или противопоказания за нова операция, се прибягва към медикаментозно лечение. То цели нормализирането на хормоналното ниво, намаляване размерите на тумора и овладяване на симптомите. Най-често се прилагат допаминовите антагоности.
При здравите лица допаминът се явява невротрансмитер, който повишава секрецията на соматотропин. При болните от акромегалия обаче, той има точно обратния ефект – потиска я.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
