По своята същност алергията е свръхреакция на тялото към някое вещество, разпознато като враждебно. Имунната система образува антигени срещу алергените и по този начин нашият организъм отговаря с целесъобразна защита срещу „нежеланите нашественици”.
Защитните механизми, които се отключват у алергичния човек буквално говорят в царството на тялото. То обявява все повече вещества за свои врагове и затова се въоръжава с все повече, за да може ефективно да защитава териториите си в битките и да отблъсква множеството противници.
Ако се направи аналогия с военното дело, това свръхвъоръжение е ярък символ на агресивност. По подобен начин и алергията е израз на силна защита и агресивност, която е изтласкана в тялото. Обикновено алергичните хора имат проблеми със своята агресивност. Те обаче не признават това пред себе си.
Обикновено за потиснат психически аспект говорим тогава, когато съответният човек не го възприема съзнателно като такъв. Възможно е той много добре да изразява този аспект и пак да не го осъзнава, но е възможно и обратното - той да е дотолкова потиснат, че човек изобщо вече да не го изживява.
Това води до логичното заключение, че както агресивният, така и съвсем кроткият човек може да е потиснал своята агресивност. При алергията агресията от съзнанието е слязла в тялото и там е размахът на нейното действие. Врагове в една такава битка са най-безобидни обекти, като цветен прашец, животински косми, перилни препарати, плодове, ядки и т.н.
Агресията е доста свързана със страха, защото човек е агресивен и се бори само срещу това, от което се страхува. Така например човек често е алергичен към прах, котешка козина и др.
