Ирисовата диагностика е метод, който чрез ирисите в очите открива заболяванията още в начален стадии. Според специалистите, които практикуват ирисова диагностика тя може да даде такива сведения за човешкия оганизъм, каквито никаква друга диагностика не е в сила да направи това.
В края на 19 век ирисовата диагностика не е била толкова разпространена, колкото е в наши дни. В средата на миналия век все по-голям става броят на хората, които специализират в тази насока. В момента са десетки хиляди лекарите по света, които практикуват този метод за откриване на заболявания.
Туберкулоза, диабет, атеросклероза, ревматизъм, колит, язва, артрит. Всички те дават отражение в ириса на окото и по определен начин променят цвета му. Ирисът е разделен на 96 зони. Всяка зона е свързана с определен орган от човешкото тяло.
Главата, лицето и главният мозък са разположени в горната част на ириса, белите дробове - в средната, краката - в долната част. Здрав ли е човек, ирисът му е чист и прозрачен. Ако обаче в ириса има възникнала пигментация, това означава, че има съответния проблем в организма. Болката, която проблемът носи, предизвиква спазъм на малките съдове, а това, съчетано с недостиг на кислород, се отразява върху ириса.
Ирисовата диагностика има много древни корени. В Малайзия са открити каменни плочи, които изобразяват ирис на око и връзката му с органите на тялото. В Древен Вавилон предсказателите гадаели по ирисите. Смята се, че ирисът на окото се явява като записващо устройство на всички жизнени събития на човека.
Ирисолозите не крият връзката на ирисологията с астрологията. Зоните на ириса съответстват също така със секторите на зодиака.
