Мандарините са едни от най-любимите плодове, особено през зимата, когато организмът има допълнителна нужда от витамини. Плодовете растат върху клоните на дървета и храсти.
Много готвачи използват оранжевата вкусотия за приготвяне на различни видове сосове за риба, пилешко и телешко. Мандарината е една от на-древните цитрусови култури – за нея са се грижели хора отпреди нашата ера.
Родината на мандарините е в южен Китай и Виетнам. В Европа те били донесени в началото на деветнадесети век. През 1840 г. италианецът Мишел Текор донесъл няколко мандаринови дръвчета в Италия и така растението се разпространило по цялото Средиземноморие.
Името мандарина идва от древен Китай. Преди много векове тези плодове са се отглеждали само в градините на най-богатите сановници във феодален Китай – мандарините.
Плодът съдържа много полезни вещества – тиамин, рутин, рибофлавин, аскорбинова киселина. Присъстват и много фитонциди, захар, органични киселини.
Метиловият етер на атраниловата киселина е причина за специфичната миризма на мандарините. Те се смятат за ценен диетичен продукт, защото ускоряват обменните процеси в организма.
Фитонцидните свойства на мандарините имат антимикробни действие и се борят с някои патогенни гъбички, които предизвикват редица кожни заболявания.
Ако редовно натривате кожата си с мандаринов сок, можете да излекувате микроспория и трихофития. Водна отвара от мандарини се ползва при гадене, кашлица и лошо храносмилане.
Глистите се унищожават с пиене на големи количества сок от мандарини. Отвара от кората на плодовете помага за намаляването на нивото на захар в кръвта.
При обилни климактерични кръвоизливи може да се ползват мандарини като добавка към храненето за подсилване. Съществуват и някои противопоказания – мандарините могат да дразнят бъбреците, лигавицата на стомаха и червата.
Затова те не трябва да се консумират от хора, които имат язва на стомаха и на дванадесетопръстника, както и от хора с гастрит с повишена киселинност, колит и възпаления на стомаха.
