Погрешно е да се смята, че комарите виреят само в условия на горещини и влага. Комарите са едни от най-издържливите насекоми и оцеляват в Сибир и на Северния полюс.
В джунглата те също се чувстват прекрасно. Много насекоми чуват с помощта на косъмчета. Например на мустачките на мъжкия комар са покрити с хиляди миниатюрни косъмчета.
Те вибрират от звуците, вибрациите се предават на централната нервна система. По този начин чуват и иначе неприятните хлебарки, които имат такива косъмчета на коремите си.
Гъсеницата е покрита изцяло с такива косъмчета и чува с цялото си тяло. Мухи и пчели нямат на своето тяло специално органи за жужене. Тези звуци издават крилата им, които с висока скорост се движат нагоре и надолу, назад и напред.
Не само пчелите, но и пеперудите опрашват цветята. Те пърхат от цвят на цвят, като пренасят цветния прашец върху лапичките си и по този начин правят кръстосано опрашване.
Всяка година учените откриват от седем до десет хиляди вида нови насекоми и са убедени, че над един милион вида насекоми все още чакат да бъдат открити.
Насекомите възприемат по-голям диапазон от светлина, отколкото могат хората. Много насекоми виждат ултрафиолетовите лъчи, а много бръмбари виждат инфрачервените.
Но насекомите не могат да фокусират погледа си, затова различават обекти само на разстояние от няколко сантиметра. Очната леща на повечето насекоми е изпъкнал шестоъгълник.
Върху него са разположени фасети, които могат да са до тридесет хиляди на брой, както е например при водното конче. Това означава, че насекомите не възприемат обекта изцяло като хората.
Всяка фасета отразява отделна част от обекта. Хората биха възприели това като мозайка. Насекомите нямат клепачи, очите им са винаги отворени. Обикновената муха пренася мръсотия на 24 километра разстояние.
Паяците, дървеници и скорпионите не са насекоми, тъй като са от раздел паякообразни. Те нямат крила и мустачки.
