Много са малко жените, които през живота си не са имали проблеми с гърдите. Повечето дами се сблъскват с различни възпалителни заболявания, усложнения с кърменето, уплътнения, възли.
Не е изключено тези нарушения да доведат до рак на гърдата. Според статистиката той е най-разпространеното заболяване при жените, изпреварвайки рака на стомаха и на шийката на матката.
За успокоение, само 3% от случаите на заболявания на млечната жлеза, се оказват злокачествени. Останалите 97% са други болести. Това означава, че ранната диагностика е сигурен метод да избегнем най-страшното.
Редовните профилактични прегледи наистина са задължителни, тъй като злокачествените процеси на ранен стадий на развитие са изключително коварни - те не се проявяват по никакъв начин - нито с болка, нито с уплътнения, нито с някакви други забележими проявления.
Съществува една голяма заблуда - че при мамологичен преглед жената се подлага на силно облъчване. Съвременните рентгенови мамографи и специални рентгенови плаки осигуряват минимално облъчване. Вредата от облъчване при мамограф може да се сравни с четвърт изпушена цигара.
Кои са рисковите фактори?
- Първо раждане в по-късна възраст (след 35 години) - такава жена автоматично попада в рисковата група. В страните с висока раждаемост жените почти не страдат от рак на гърдата. Колкото по-възрастна е жената, толкова рискът е по-висок и следователно тя трябва да отделя повече внимание на себе си.
- Наследственост - по този показател са застрашени жените, чиито близки по майчина линия, майка, баба, са страдали от някакви сериозни изменения в млечните жлези.
- Физически травми на гърдата - те са свързани с нарасналата социална активност на жените - спортуване, каране на автомобил и т.н.
- Отказ от кърмене след раждането - оптималните срокове за кърмене на бебето са 8-9 месеца, но съвременните майки не го спазват.
- Ранните аборти - при жените, направили аборт до 17-годишна възраст, рискът от възникване на тежки патологични процеси в гърдата се увеличава 8 пъти.
- Стресът - краткотрайният стрес се отразява дори стимулиращо на организма, но хроничният, предизвикан от душевни преживявания, води до намаляване на имунитета. Колкото по-слаб е имунитетът, толкова по-малко е способен организмът да се бори с раковите клетки.
