Хламидийните инфекции в последните години станаха безспорен лидер сред заболяванията, предавани по полов път. Само преди 15 години на водещите позиции бяха сифилисът, гонореята и трихомониазата.
Хламидиозата се причислява към групата заболявания, които се предават по полов път. Хламидии от специфичен вид често стават причинители на заболявания на мъжките и женските полови органи. Инкубационният период на хламидиите варира средно между 1 и 4 седмици.
Хламидиите се разпространяват чрез влагалищния секрет и спермата. При приблизително 70% от страдащите заболяването протича без симптоми. Наблюдава се изтичане на специфичен секрет (слуз или гной) от влагалището на жената или от пениса на мъжа, които обикновено са придружени с парене и болка по време на уриниране.
Хламидиалната инфекция може бързо да се разпространи из различни вътрешни органи, ако не се започне навременно лечение.
Основният начален проблем при хламидиозата от медицинска гледна точка е липсата на всякакви симптоми, като този латентен период може да продължи и над 30 дни. През цялото това време човек се чувства здрав, въпреки че е носител на инфекцията.
Хламидийната инфекция се базира вътре в човешката клетка, което значително затруднява нейното лечение чрез пеницилинови антибиотици, което не се отнася при заразяване със сифилис, гонорея или трихомониаза.
Другите опасности на хламидиозата са възможното поражение на половите жлези и увеличеният риск от цял ред други заболявания.
Това е още една разлика от сифилиса, гонореята и трихомониазата – при тях усложненията са много редки.
При мъжете най-честите усложнения са хламидиен уретрит, простатит, везикулит и други урологични заболявания. При жените най-често удара поемат яйчниците, тръбите, матката и уретрата.
Хламидиите могат да причинят и синдром на Райтер. При него се поразяват уретрата, ставите и очите. Най-голямата опасност обаче е безплодието, а лекарите са категорични, че именно тази инфекция е виновна за масовото безплодие сред младите двойки през последните години.
