Какво е хламидия
Хламидията представлява инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Chlamydia trachomatis. Хламидиозната инфекция е една от най-често предаваните полово-предавани болести, като засяга предимно млади хора, които имат повече сексуални контакти. Хламидията живее вътре в живата клетка и действа като вирус, но по строеж наподобява бактерия. Благодарение на двойнствената й природа, способността ѝ да паразитира в клетките е причина за изключително трудното ѝ лечение.
Преминаването на микроорганизма от един на друг човек става изключително лесно. Инфекцията обикновено засяга гениталиите както при жените, така и при мъжете, но не е изключено да засегне и очи, гърло и ректум. Хламидията може да бъде предадена при вагинален, орален и анален полов акт. Възможно е да се предаде и от болна майка на новороденото ѝ бебе. В такъв случай детето може да има дихателни и очни проблеми.
Факторите, които показват вероятността за зараза с хламидийната инфекция са: сексуална активност и възраст под 20 години; липса на използване на презервативи; сексуален партньор, който преди това е имал полово предавано заболяване; повече от един сексуален партньор.
Най-предразположени към инфекцията с хламидия са младите сексуално активни жени. Причината се крие във факта, че лигавицата на половите им органи е все още добре пропусклива, а имунната им система е по-неустойчива към атаката на различни вируси и микроорганизми. Другата причина за това е, че младите жени около 20-годишна възраст сменят своите сексуални партньори по-често, отколкото по-възрастните.
Симптоми при хламидия
Инкубационният период на инфекцията трае до един месец, но не изключено самото заболяване да протече напълно безсимптомно. Различават се първична и вторична форма на болестта, които зависят от продължителността на заболяването. Симптомите на хламидиите се проявяват по различен начин при мъжете и жените.
Хламидиите се разпространяват много бавно, поради което в началото на попадането им в организма не се проявяват никакви симптоми. Точно както гъбичната инфекция, те могат да живеят в тялото години преди болният да заподозре за наличието им. Това тихо присъствие дава и другото наименование на хламидията – „тиха болест”. Ако все пак се проявят симптоми, това става от първата до третата седмица след половия контакт.
Когато в резултат на някакво заболяване или друга причина, имунната система на организма отпадне, инфекцията започва да се проявява.
Симптоми на хламидия при жените
Най-типичните симптоми при жените включват чести болки в долната част на корема и кръста, поява на висока температура и болки по време на полов контакт, кървене между отделните менструални цикли, обилно жълтеникаво вагинално течение, чести позиви за уриниране, сърбежи и парене в областта на пикочния канал по време или след уринирането. Ако хламидиите в шийката на матката не се лекуват, те постепенно започват да се разпространяват към ректума.
Горна хламидия – при тази форма на хламидията се засягат маточните тръби и тялото на матката. В началото не се различават никакви симптоми, болестта се развива скрито. Все пак не е изключено да се появи обилен менструален цикъл, болка долу ниско в корема и извънменструално кървене.
Болестта уврежда сериозно маточните тръби, намалява подвижността им и води до появата на сраствания. Крайният резултат е тежък стерилитет. Тя е една от водещите причини за стерилитет при млади жени.
Долна хламидия – засягат се маточната шийка и уретрата. При тази форма на болестта типичните симптоми са слабо течение, парене при уриниране. При 80% от жените не се появяват никакви оплаквания.
Най-общо проявите на хламидия при жените се изразяват в болки в корема и гърба, висока температура, болка по време на сексуален акт, често уриниране, жълтеникаво лепкаво течение от вагината, сърбеж и парене в пикочния канал по време или след уриниране.
Симптоми на хламидия при мъжете
Симптомите при мъжете включват изтичане на бяла или жълтеникава течност от пикочния канал, парене по време или веднага след уриниране, сърбеж и парене в главичката на пениса. В редки случаи се наблюдават болка и отичане в областта на тестисите. Тези симптоми се появяват до три седмици след инфектирането.
Когато хламидията е предадена по време на анален контакт се получа анална инфекция, която протича с болка в областта, секретиране и дори кървене. И при двата пола симптомите се развиват няколко дни, след което изчезват. Това съвсем не означава, че инфекцията е изчезнала. Напротив, тя остава в организма, но в латентна фаза, а при определени обстоятелства се проявява отново.
При мъжете заболяването може да протече без проявата на почти никакви оплаквания. Най-често срещаните симптоми са неприятен сърбеж и парене в областта на отвора на пениса; изтичане на прозрачна бяла или жълтеникаво-слузеста течност; парене и сърбеж по време на уриниране или непосредствено след това.
Диагностициране на хламидия
При съмнение за наличие на полово предавана болест задължително трябва да се посети лекар. По време на прегледът, специалистът задава уточняващи въпроси, които го насочват към диагнозата хламидия. Назначава се проба от урина, но ако локализацията на микроорганизма е другаде се взема секрет от маточната шийка, очите, ректума, гърлото или уретрата. Намазката от маточната шийка и обичайните кръвни тестове не биха могли да покажат наличието на хламидийна инфекция.
По време на стандартен преглед, гинекологът забелязва секрет, който изтича от матката. Вагинален секрет, който съдържа прекалено много бели кръвни тела също може да бъде сигнал за наличието на хламидия, но не може да бъде сигурен ориентир за това. В повечето случаи инфекцията не може да се установи чрез преглед или изследване на кръв. Откриват се благодарение на изследване на урината или секрет от пениса и вагината.
Когато дадена двойка планира зачеване на бебе се препоръчва изследване за хламидийна инфекция и евентуално лечение. Тази лекарска препоръка е продиктувана от риска бременна жена, заразена с хламидии да предаде инфекцията на своето бебе по време на раждане. При това положение новороденото може да развие остър конюнктивит или много опасно възпаление на белите дробове.
Лечение на хламидия
При диагностицирана хламидия веднага трябва да се назначи лечение. Трябва да се има предвид, че тази болест се лекува много трудно и дълго, поради което постоянството е решаващ фактор за успешното лечение. Необходимо е да се лекуват и двамата сексуални партньори, в противен случай възможността за повторно заразяване се увеличава. Дори когато другият партньор има отрицателни изследвания за хламидия, той трябва да се лекува. Предписват се антибиотици, към които инфекцията е чувствителна. Най-често използван е антибиотика еритромицин, като само лекарят може да определи дозата и вида на медикамента.
Когато хламидията не се лекува, инфекцията може да разпространи към други органи и системи и да причини редица увреждания и значително по-дълъг срок на лечение. Уврежданията при жените могат да бъдат много тежки – блокиране на маточните тръби, преждевременно раждане или аборт, силна и продължителна болка в таза, извънматочна бременност. При мъжете усложненията от хламидията включват възпаление на очите, ставите и уретрата, както и болезнено възпаление в тестисите.
Предпазване от хламидия
Най-сигурният начин за предпазване от коварната болест е ограничаване на сексуалните контакти и задължително използване на контрацептиви – презервативи. Оралните контрацептиви не са в състояние да предпазят жената от сексуално предаваните болести. Редовното посещение на гинеколог е задължително. Препоръчва се извършването на скрининг тест всяка година, особено за сексуално активни мъже и жени на възраст около 25 години. При честа смяна на партньорите, изследванията също трябва да бъдат извършвани по-често. Бременните жени също трябва да се изследват за хламидия още при първото посещение на лекар след установяването на бременността.
Полово активните жени, които сменят по-често своите партньори трябва да изследват поне веднъж годишно. Това намалява риска от хронифицирането на хламидиите и тежката последица – безплодие. При появата на необичайни симптоми, вагинално течение и кървене между отделните менструации веднага трябва да се назначи час при гинеколог.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
