За да проверите дали една перла е истинска, хвърлете я в оцет. Ако е истинска, тя ще започне да изпуска мехурчета от газ, ако нищо не се промени, е фалшива.
Ако искате да проверите дали диамантът ви е истински, трябва да знаете, че ако го погледнете дори с невъоръжено око, цялата светлина, която влиза през коронката на камъка, се отразява от задните му стенички, като от много малки огледала.
Затова ако вдигнете диамант към светлината, ще видите само една светеща точка в него. Ако диамантът се намира върху пръстен на пръста ви, не можете да видите кожата си през него.
Пуснете диаманта за малко във вода. За части от секундата диамантът ще стане абсолютно невидим.
Ако поднесете диамант към кварцова лампа, от него ще излиза жълто или синьо сияние. Помнете, че имитациите от стъкло на пипане са по-топли от истинските скъпоценни камъни.
Диамантът оставя драскотина върху стъклена повърхност, както и върху полираната повърхност на други скъпоценни камъни.
Ако разполагате със скъпоценен камък, който не е в пръстен или друго бижу, достатъчно е да го докоснете с крайчеца на езика си – той трябва да е студен.
Характерен признак за това, че камъкът е синтетичен, са пресечените воали в него. Можете да разберете дали кварцът е истински, ако го докоснете с език и след това докоснете с език стъкло. Кварцът е по-студен.
Планинският кристал винаги е много студен на пипане. Кехлибарът се наелектризирва от търкане, макар че някои добри имитации също се наелектризирват.
Ако държите да разберете дали кехлибарът ви е истински, ще трябва да използвате остър нож. Ако минете с острието на ножа по повърхността на кехлибара, истинският ще се превърне в трохи под ножа, а от имитацията ще се отдели завъртяна стружка.
Кехлибарът изплува в разтвор на сол и вода – една чаена чаша вода и десет равни чаени лъжички сол. Синтетичният вариант на кехлибара веднага потъва. След престоя в солената вода кехлибарът трябва да се изплакне.
