Темата за приятелството между жените е спрягана толкова отдавна, колкото и въпросът за приятелството между мъжа и жената. Върлува митът, че женското приятелство е невъзможно.
Много често жените са представяни като меркантилни отнесени човешки същества, които имат потребност само да използват и да мрънкат.
Това поражда и въпроса може ли двама души, които са научени само да вземат и да искат, да се сприятелят истински.
Като за начало всичко това, за изискващите харчещи пари и изпиващи енергия чудовища, е толкова художествена литература, колкото и че мъжете не се интересуват от пари и коли, а само от чувства и любов.
Хората са различни, характерите и темпераментите им също. Поради тази причина не могат да се правят такива изводи. Според въпроса могат ли две жени да имат истинско приятелско отношение по между си, и след като знаем, че мъжът и жената не можели да градят приятелство, то тогава идва логичният въпрос – с кого може да се сприятели жената.
Или може би те са самотни човешки същества, които нямат нужда от общуване, нямат нужда да споделят. Истинско приятелство между две жени съществува и е в абсолютна противоположност на максимата „Две жени могат да бъдат приятелки, само ако говорят зад гърба на трета.”.
Ако елементарността е присъщ признак на човека като цяло, то означава, че тя е характерна не само за жените, а и за мъжете. Приятелството е много ценен дар и то се гради на отношение, на разбирателство, на напасване на характерите и на компромиси.
Дълбокото и истинско приятелство не се разграничава от пола. То не носи белега на първичното, нито белега на интереса. Духовната връзка между две приятелки може да не е често срещана (не, че при господата е често срещана), но тя е съществува и се въплащава в едно истинско и трайно приятелство.
