Вариолата е вид шарка или както е била известна в миналото Едра шарка е силно заразно вирусно заболяване. Причинява се от вирусите Variola major и Variola minor, като първият е причинител на по-тежка, а следователно и по-смъртоносна форма на заболяването.
Поради факта, че вирусът е силно устойчив във външна среда, той е бил широко разпространен и е причина за множество смъртни случаи, като изчисленията само за 20 век надвишават 300 милиона души. През 1980г. Световната здравна организация официално обявява ликвидирането на вируса на цялото земно кълбо. Това се случва с помощта на масова и ефективна имунизация. Характерно за вариолата, е че тя се разпространява само между хората.
Симптоми при вариола
Подобно на другите шарки и тази има инкубационен период, който е от порядъка на 10 до 15 дни. Проявата на вируса започва с втрисане, рязко покачване на температурата, гадене, повръщане, болки в мускулите и обща отпадналост.
След няколко дни (3-4) температурата започва да се понижава, но се появява обрив по лицето, като постепенно се разпространява по крайниците, а след това и по гърба, корема и цялото тяло. В началото пъпките се изпълват с бистра течност, но след няколко дни започва да се пълнят с гной, с течение на времето хлътват, а кожата около тях се зачервява. Успоредно с това започва повторно покачване на температурата.
Подобряването е свързано със завяхването на пъпките, което се случва след около 9-11 дни, от началото на симптомите. Мехурите постепенно завяхват, превръщат се в корички, а след това падат. На тяхно място остават белези. Преболедувалите придобиват имунитет до края на живота си.
Разпространение на вариола
Поради устойчивостта на вируса, вариолата е едно от най-заразните заболявания. Вирусът попада в организма през горните дихателни пътища, конюктивите или участъци, където кожата е повредена.
Заразата се предава по три начина:
1.Въздушно-капков – чрез говор, кихане, кашляне и дори само от дишането на заразен;
2.Въздушно–прахов – свързан е с по-едрите капки, изхвърлени от организма на болен, чрез попадането им на пода и заобикалящите го предмети и последващото им превръщане в прах;
3.Контактно-битов – всички вещи на болния пренасят заразата.
Тук може да се отбележи, че инкубационният период, както и самото боледуване продължават около 40 дни. Болните и заобикалящата ги среда са заразни през целия период.
Диагностициране на вариола
Диагноза се е поставяла на база характерния обрив и тежкото протичане на болестта, както и информация за контакт с заразени хора или наличие на епидемия.
Лечение на вариола
Няма лечение, което да спира или да ограничава заболяването. При едрата шарка се е прилагало подкрепящо лечение, чиято цел е била да облекчи симптомите и да се поддържа болният в адекватно състояние.
Много често това заболяване е с летален изход. Преболедувалите го имат траен имунитет срещу него, но често те остават слепи или с частична загуба на зрението. Обичайно от пъпките оставят белези.
През 1796г. Едуард Дженър открива и разработва ваксината срещу Вариола. Ваксината първо се разпространява в Англия, а към края на 18 век, ваксинацията по етапно започва да става задължителна в цял свят. По този начин в края на 20 век, вариолата бива заличена от земята.
Днес щамове на вируса на Вариола се съхраняват в някои лаборатории.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
