Хиперсексуалността се дефинира като състояние на изключително завишено либидо. Съществуват юношеска и пубертетна хиперсексуалност, както и такава, която се изразява под формата на силна фиксация на психиката към сексуални и еротични фантазии. Състоянието се характеризира със спонтанни ерекции и чести прояви на сексуална възбудимост.
Юношеската хиперсексуалност е функционално явление, което отминава с възрастта. Явява се като типична изява на променящото се тяло и навлизането в полова зрялост. Трябва да се отбележи, че половата възбуда е характерна за всички форми на хиперсексуалност, независимо каква е насоката на сексуалното влечение.
Жените, които страдат от хиперсексуална мултиоргазменост, имат способност да изпитват няколко оргазма, но е възможно да получат и един много силен оргазъм, траещ един час. Удовлетворението, което настъпва след всеки един оргазъм е малко или практически не настъпва.
Патологичното състояние на хиперсексуалност при жените се нарича нимфомания, а при мъжете – сатириазис. Хиперсексуалността може да възникне и в периода на климакс.
Не всички специалисти поставят състоянието в групата на психическите заболявания, но напоследък все по-често започва да бъде разпознавано като точно такова.
Причини за хиперсексуалност
Причините за появата на това състояние най-вероятно се коренят в нарушения на дейността в хипоталамуса, лимбичната система /в резултат на невроинфекция/, съдови или травмени увреждания на главния мозък, тумори в мозъка, наркотична интоксикация, хиперфункция на надбъбречната кора.
Хиперсексуалността по време на климакс може да се дължи на хормоналните нарушения, които възникват в тялото по това време. Среща се много често при жени, които в млада възраст са страдали от липса на оргазми или са прекратили много рано половия си живот.
Причините за възникване на невротична хиперсексуалност най-често са свързани с чувство за непълноценност, липса на вяра в собствените сексуални възможности, поради което възниква необходимост от постоянен контрол върху тях.
Загубата на близък човек още в ранните етапи на живота или различни тежки психически удари също могат да отключват патологичната хиперсексуалност.
Симптоми при хиперсексуалност
Хиперсексуалността се характеризира с неспецифични и много силни усещания в областта на половите органи, които се дължат на препълване на малкия таз с кръв и чувство за обем в половата зона. Половите органи са със силно повишена чувствителност. Понякога към всички тези явления може да присъединят и чувството за сърбеж, топлина, пълен пикочен мехур и много чести позиви за уриниране, болки в областта на кръста и ниско в корема.
В много крайни случаи състоянието се проявява под форма на мъчителни и много продължителни ерекции, които могат възникнат дори при най-малко полово дразнене. За да се получи пълно сексуално задоволение не е достатъчен само един партньор, което може да доведе до различни извращения.
Хиперсексуалността често намира израз в практикуването на патологична мастурбация и влизането в сексуални оргии. Наблюдават се млади жени и мъже, които имат сравнително ранно развитие на половото влечение, които ежедневно изпитват сексуални потребности, които не успяват да задоволят. Много са относителни границите между нормалното състояние и навлизането в патологично такова.
Диагностициране на хиперсексуалност
За да се постави правилната диагноза специалист по психично здраве трябва да изключи наличието на психично заболяване, което провокира нетипичното поведение. Трябва да се изключат и други състояния като употреба на наркотични вещества, компулсивни разстройства, разстройства с дефицит на вниманието.
Лечение на хиперсексуалност
Лечението зависи изцяло от подхода и опита на специалиста, който поема определения случай. Опитът показва, че може да настъпи подобрение след прилагането на когнитивна поведенческа терапия, при която терапевтът помага на своя пациент да осъзнае и вникне в своя собствен проблем.
След осъзнаването на проблема се прилагат различни систематични и целево-ориентирани техники. Груповата терапия, при която много лица в това състояние споделят своите проблеми също дава значителни резултати. Някои специалисти селективни инхибитори за обратно захващане на серотонина, които представляват специална група антидепресанти. Благодарение на тях се наблюдава коригиране на невромедиаторния дисбаланс и понижаване на патологичното сексуално влечение.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
