При болки в главата, гърба, кръста и на други места по тялото повечето хора автоматично посягат към обезболяващите. Но освен че помагат при преодоляването на болката, тези медикаменти могат да се отразят негативно на слуха.
Аналгетиците потискат болката, като пречат на сигнала на болката да стига до мозъка. Такива средства се използват най-често при зъбобол и главоболие, както и при ставни болки.
Има и лекарства с болкоуспокояващ ефект, които блокират предаването на сигнали на болка между клетките на мозъка. Така тези медикаменти пречат на усещането за болка да се осъществи. Те се използват при много силни болки.
Аналгетиците могат да подействат отрицателно на бъбреците и на кръвоносната система, а също така дори могат да предизвикат стомашни кръвоизливи. Има още много странични ефекти, които се получават при редовен прием на болкоуспокояващи.
Редовното използване на болкоуспокояващи не е безопасно, тъй като може да увреди най-вече слуха. Колкото повече обезболяващи изпива човек, толкова повече нараства рискът от увреждане на слуха му.
Затова най-добрият начин да се справите с болката е да отстраните причината, която я поражда. Дори най-доброто болкоуспокояващо само притъпява болката, а не въздейства върху причината за нейното възникване. Болката не трябва да се подценява, тъй като по този начин организмът сигнализира за някакъв проблем.
Големите дози от болкоуспокояващи могат да предизвикват непрекъснато пищене в ушите. Хората, които пият два пъти и повече болкоуспокояващи седмично, увеличават риска от увреждане на слуха с повече от 30 процента.
Колкото е по-възрастен човекът, който пие редовно болкоуспокояващи, толкова е по-голям рискът това да увреди слуха му. При хората над петдесет години рискът от увреждане на слуха като страничен ефект на болкоуспокояващи препарати нараства на около 60 процента.
Но най-неприятна е картината при децата – ако на хлапетата се дава редовно болкоуспокояващо, рискът от увреждане на слуха достига до 80 процента.
