Гонартрозата представлява хронично възпалително заболяване, което засяга опорно-двигателния апарат, а настъпващите изменения започват от ставния хрущял и с течение на времето обхващат ставната капсула и връзките. Въвличат се и костите, които формират колянната става.
Гонартрозата засяга предимно жени с наднормено тегло. По-често се засягат и двете коленни стави, макар и пораженията да са различни. Като причина за появата на гонартрозата се изтъкват вродените аномалии, при които се отклоняват осите на подбедрицата и бедрото. Голямо значение за появата на гонартроза има и повтаряща се травма, най-често с професионален характер.
Прекарани вътреставни счупвания в коляното, които след това са зле наместени; увреда на менискуса; ставна нестабилност и възпалителни заболявания; хормонални нарушения при жените, съчетани с наднормено тегло имат изключително важно място в етиологията на гонартрозата.
Смята се, че истинската гонартроза се получава, когато се получи механично несъответствие между натоварването на ставата и способността на хрущяла да понесе това натоварване. Характерно за колянната става е, че е подложена на изключително голямо натоварване.
Промените, които се получават в резултат от гонартроза са най-отчетливи във вътрешната страна. Засягат се големия пищял и колянното капаче. Появяват се костни разраствания по ръбовете на ставата, а много често се установяват свободни тела в ставата, наречени ставни мишки. Рядко се наблюдават кистозни промени, но се получава разрастване на съединителната тъкан в мастна зад колянното капаче. Ставната торба също фиброзира, установява се недостатъчност и във връзковия апарат.
Симптоми при гонартроза
Първоначалните оплаквания са болка при преумора и промяна във времето. При покой болките и дискомфортът изчезват. С напредване на болестния процес обаче, болките стават все по-продължителни и силни. Засегнатите лица се оплакват от прекалено бърза уморяемост и оток на ставата с преходен хидропс /пълнене на течност/. Постепенно се ограничават движенията.
Болният развива хипотрофия /намаляване размера и силата на мускула/ на четириглавия мускул, който се намира в бедрото. На по-късен етап се наблюдава и ограничение на движението на ставата при свиване. При раздвижване и опипване на ставата може да се чуе триене. Установява се болка при пипане по вътрешния ръб на ставата. Важно е да се отбележи, че не винаги съществува взаимовръзка между оплакванията и реалната увреда.
Диагностициране на гонартроза
Необходимо е да се направи рентгенова снимка, при която се констатира стеснение на ставната междина и костни израстъци по ръбовете. Около местата на захват на връзки може да се видят узури, които са подобни на тези при турберкулозата. Ранната диагностика на гонартрозата е изключително важна за лечението и успеха от него.
Лечение на гонартроза
В началото се започва с консервативно лечение, което включва отбременяване на ставата – избягване на натоварване в ставата, намаляване на килограмите, използване на помощни средства за придвижване и покой в леглото.
При болни, които се нуждаят от провеждане на систематично лечение, се препоръчва физиотерапия, балнеолечение, прилагане на обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни средства, каквито са Волтарен, Аспирин, Ибупрофен и др. При възпаление на синовията и изразен хидропс /течност в колянната става/, се прилагат вътреставни апликации на кортикостероиди.
Необходимо е да се прилагат медикаменти, които запазват ставните хрущяли от увреждане в ранните стави на заболяването. При наличие на някакви статични аномалии, оперативното лечение трябва да започне рано, за да се коригират осите на натоварването. В напредналите случаи на гонартроза се прилага ендопротезиране на колянната става – слага се изкуствена. След оперативната интервенция се прилага строга индивидуална физиотерапия.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
