Думата „пробиотик” произлиза от гръцки и означава "за/към живота". Човешкият стомашно-чревен тракт приютява повече от 400 вида резидентни пробиотици, известни също като "приятелски" или полезни бактерии, полезни чревни микроорганизми или чревна флора. Тези добронамерени пробиотици осигуряват защитата на стомашно-чревния тракт и ни поддържат здрави, като ни предпазват от "неприятелски" микроорганизми като: бактерии, паразити, вируси, дрожди и гъбички, които причиняват различни заболявания. Тези незаменими организми също така подобряват функцията на имунната система, както и имат много други ползотворни ефекти за здравето ни.
Във всяко човешко същество просъществува и се развива жива колония от около четири килограма полезни пробиотици. Повечето от тях пребивават в храносмилателния тракт, въпреки че някои се разпространяват и на други места и органи (в устната кухина, гърлото и др.). Без достатъчно на брой добри пробиотици, човешкият живот ще престане да съществува, а организмът ни ще бъде изложен на атакуващата вредна микрофлора от външния свят. Следователно ако не успяваме да поддържаме здравословен баланс в наличието на пробиотици в организма, много видове заболявания ще имат предразполагащи условия за развитие.
Изключително важно за нашия организъм е да се култивира и поддържа здравословна колония на добри и полезни бактерии в стомашно-чревния тракт. Тя е съставена предимно от няколко щама на живи, млечно-кисели бактерии. В идеалния случай трябва микрофлората в тялото ни да е в съотношение от 85% приятелски бактерии към 15% вредни бактерии. Редовната консумация на пробиотични продукти с високо качество и полезна хранителна стойност, съдържащи множество щамове на млечно-кисели бактерии, произвеждат полезната флора. Те спомагат за предотвратяване или намаляване на ефекта от протичащи инфекции, причинени от патогенни организми. Пробиотиците имат хранителна и терапевтична полза.
Пробиотиците, извлечени от почвата, се различават от тези в храносмилателния тракт, тъй като са доста по-издръжливи от тях и не се унищожават от стомашните киселини. С точните си рецептори тези полезни бактерии съдействат за премахване на патогенните организми като: гъбичките, бактериите и паразитите. Те подпомагат смилаемостта и усвояването на лактозата и регулират перисталтиката на червата, с което съдействат за редовното изхождане. Също така се грижат за трансформирането на протеина в несвързани, свободни аминокиселини. Пробиотиците произвеждат и ензими, отговорни за разграждането и смилането на храната.
По време на раждането от родилния канал на майката те колонизират червата на бебето, а след това то си ги набавя от майчиното мляко. След ранна детска възраст балансът на пребиваващи пробиотици се регулира с приема на сурови храни, млечнокисели бактерии, ферментирали храни и пробиотични добавки.
Преходни или "неместни" микроорганизми са полезни бактерии, погълнати от външен източник - обикновено от храни, отгледани в почва. Тези организми не са естествени и произвеждани в тялото ни, а се налага да ги набавим с храната си. Те присъстват в целия храносмилателния процес, като влизат в телата ни, колонизират ги, изпълняват много функции в кратък период от време, докато не биват усвоени или елиминирани от организма ни. Този тип организми никога не пребивават постоянно в червата. Някои преходни бактерии могат да функционират в широк рН-диапазон на дебелото черво и са устойчиви на различни киселини, които тялото използва като защитен механизъм срещу някои микроорганизми. Тези пробиотици функционират в среда и със-, и без кислород, защото са както аеробни, са така и анаеробни.
След като са се колонизирали в стомашно-чревния тракт, те започват да нормализират рН на дебелото черво, което довежда до балансиране на цялото тяло. Тези пробиотици са доста издръжливи. Полезните собствени пробиотици се пасивни, докато преходните преминават през храносмилателния процес и се имплантират в него независимо от състоянието на дебелото черво. От друга страна вътрешните полезни микроорганизми имат кратък живот - могат да бъдат убити от средата в стомаха и от други киселини в тялото, както и имат сериозен проблем в прикрепването към дебелото черво.
Научни изследвания изясниха отдавна, че приятелските пробиотици са от жизнена необходимост и допринасят огромна полза за здравето ни. Пробиотиците предоставят по-добра защита срещу нахлуването на чужди патогени и други инфекциозни агенти.
Те се грижат за: подобряване на храносмилането и усвояването на хранителните вещества; понижаване на холестерола, метаболизирайки го; контролиране токсичността в червата и намаляване на риска от рак на дебелото черво, понижаване на производството на газове; предпазване от развитие на сърдечно-съдови заболявания.
Тези приятелски микроорганизми са основен източник на витамин К за организма. Пробиотиците ни помагат за драстичното засилване на човешката имунна функция и осигуряват защита срещу нахлуването на чужди патогени и други инфекциозни агенти. Особено полезна е тяхната употреба при лечение на възпалителни процеси като цистита. Най-често той се проявява заради инфектиране с чревни бактерии на пикочната система. Повечето от заболелите от него са жени, които анатомично имат по-къса уретра. При нормално състояние на органите урината в организма ни остава чиста и в нея няма бактерии. Възможно е да има наличие на бактерии в пикочния мехур, но без изразена симптоматика на заболяване, особено в напреднала възраст.
Причините, довеждащи до заразяване с бактерии и инфектиране на пикочния мехур могат да са от различно естество. При някои заболявания в него се задържа остатъчна урина, което предизвиква размножаването на бактерии. Уретрата при жените може да се зарази по-лесно, защото се намира по-близо до ануса и входа на влагалището, а в тях непрекъснато се урегулира балансът на болестотворни и неболестотворни бактерии. При инфектирана уретра бактериите могат да бъдат унищожени от локалните защитни механизми на лигавицата или да се колонизират на нови участъци, достигащи пикочния мехур, което да стане и причина за цистит. Ако поддържаме добри, което означава балансирани, нива на киселинност в червата и имаме необходимото количество на приятелски бактерии в организма си, тогава ще имаме необходимите защитни сили, които да предотвратяват създаването на условия за развитие на инфекции и ще се намали рискът от цистит.
Добре е да се спазва идеална интимна хигиена, за да бъде избегнат преносът на бактерии от ануса към половите органи и пикочната система. При измиване на гениталиите трябва движенията да бъдат насочени отпред-назад. Не само ниската лична хигиена, но безразборното използване на различни дезинфектиращи препарати и интимни гелове може да е своеобразен фактор за развитие на цистит, защото се нарушава нормалната киселинност на половите органи. Пробиотиците са естествена „защитна стена” срещу усложенията от гъбични инфекции. Без тяхната помощ нашият имунитет не би могъл да се справи с външните болестотворни микроорганизми.
Пробиотиците се намират изобилно в киселото мляко, млечната суроватка и кефир. В тях те са под формата на лактобацилус и бифидобактерия. Меките сирена, които съдържат лактобацилус бактерия също са полезна храна. Заквасеният хляб, пък е пълен с полезните лактобацили, които подпомагат правилното храносмиляне. Домашното кисело зеле също е продукт, който доставя на организма ни приятелски микроогранизми: еуконосток и лактобацилус. Туршията, към която не е добавен оцет, а са ползвани за консервация морска сол и вода, е идеална среда за образуването на колонии от приятелски бактерии.
Разсолницата е най-доброто решение, ако искате зимата да ядете полезни зеленчуци. За да се подпомогне размножаването на полезните бактерии, е добре да използваме така наечените пребиотици. Те засилват ефекта от приема на пробиотици и могат да си ги набавим чрез консумацията на: артишок, овесена каша, аспарагуса, червено вино, мед, кленов сироп, банани, бобови растения.
