Връзването на мартеница или закичването е стар български обичай, който се спазва и до днес. Той е уникален и според част от легендите е възникнал по времето на хан Аспарух. Подобни обичаи на нашия има в Румъния и в Молдова, Македония, Албания. Но макар че обичаят със закичването на бяло-червеното конче вече се разпространява, той е изцяло български. Корените му идват от далечното минало.
В миналото мартениците са били просто преплетени вълнени конци в два цвята – червен и бял. На по-късен етап на кончетата са започнали да връзват сребърни или златни парички. В наши дни към тях има най-различни аксесоари, има мартенички за ръцете, с игла за закачане, за врата, но основните цветове бяло и червено се запазват.
Символът на закичването с мартеници е свързан с приветстването на пролетта и по-скоро омилостивяването на месец март. Освен това мартеничките връзваме един на друг за здрава година. Мартеницата се носи, докато не видим цъфнало дърво или щъркел.
Историята на бяло-червеният конец започва през далечните времена, когато хората за се закичвали за здраве, успехи и дълголетие. Смята се, че обичаят възниква още през 5 век през новата ера. Обичаят се спазва и днес при това с голямо желание и се чака с нетърпение.
Още в началото на месец февруари по магазините вече има избор за мартеници. В българския фолклор Баба Марта е олицетворение не месец март – променлив, ту топъл –ту студен. Според легендите Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко – януари и февруари месец.
Месец март е единственият месец в календара, който изцяло е свързан с женското начало. Когато е весел, топъл – природата се пробужда, свързва се с началото на живота, а когато е намръщен, студен – отново говорим за начало, но този път стихийното женско начало. Много символика има в целият обичай с мартениците. Но по-същественото и по-прекрасното е, че вече толкова много години, откакто съществува обичаят, той продължава да бъде спазван и обичан.
В началото, когато са започнали да се връзват мартениците, те са били само с червен конец. Тогава техният смисъл и символ е бил по-различен – червеният конец се е приемал като амулет, да пази от лоши неща, беди и болести. Връзвали са се не само на хората, а и на добитъка. По-късно се появява и белият конец.
Изборът на тези два цвята разбира се не е случаен. Има символика в бялото и червеното. Бялото е свързвано с дълъг живот, както и с женското начало, червеното като цвят се смята за символ на сила и здраве, както и на мъжкото начало.
