До откриването на изкуствените бои от кората на стъблото и корените на махонията са се получавали жълтата боя, от листата - зелената, а от плодовете - синьо-виолетовата и лилавата. Платовете за прочутите американски дънки "Levi's" дълги години били оцветявани с боя, добита от плодовете на махонията. Името ѝ е дадено в чест на Bernard Mahon, автор на "Американския календар на градинаря", публикуван през 1806 г. В Европа тя е дошла през 1822 г., натурализирала се е и разпространена повсеместно.
Махония е род красиви вечнозелени храсти от семейство Киселтрънови. Достига височина до 1.5 м и образува елегантна гъста корона. Повечето представители на рода растат незабележимо, защото клонките, които първоначално растат изправени, по-късно се отпускат, а ниските дори се стелят по земята.
По време на вегетацията листата ѝ няколко пъти променят окраската си - от кафеникаво-бронзови през ранната пролет, яркозелени - малко по-късни, тъмнозелени - лятото до бакърено-зелени и червено-златисти-бронзови през есента и зимата, което прави махонията декоративна целогодишно. Цъфти обикновено през март-април, но при меки зими в по-топлите райони у нас е наблюдаван и декемврийски цъфтеж, при това след последващо застудяване цветовете не измръзват.
Цъфтежът е с продължителност около и над 20 дни, много обилен и ежегоден. Цветчетата са с чудесен и нежен аромат, за които се водят много спорове - дали наподобяват този на момината сълза, мед или шоколад. Плодчетата са дребни, топчести, с дължина до 1 см.
Първоначално са зелени, а след узряването си през август-септември стават тъмносини до черни със сивкав налеп. Ядливи са, съдържат много витамин С и са кисело-сладки на вкус, по което приличат на обикновеният кисел трън. Вкусът им се подобрява след измръзване.
Този храст е един от най-непретенциозните. Отглежда се лесно и приятно. Най-добре се развива на по-закътани, полусенчести места, каквито са нейните естествени местообитания. Справя се както на слънце, така и на пълна сянка.
Махонията е лечебно растение. Индийците и европейските преселници са използвали корените и за тонизиращ чай. Лечебният ефект се дължи на съдържащите се в нея и в кората на стъблото съставки с висока биологична активност - алкалоиди с кръвоспиращо и жлъчегонно действие.
Плодовете са също лечебни, съдържащи изобилие от монозахариди, пектин и витамин С, които оптимизират обмяната на веществата. В САЩ от тях се правят вина, желета, кисели, фруктови коктейли и горчив тоник. Сушените плодове са съставки на мюсли, а соковете се използват за заливка на сладоледи.
