Парк Гюел или Гуел (Park Guell, в зависимост от произношението) е разположен на един от хълмовете над Барселона, Испания. Той е изцяло проектиран от неповторимия испански архитект Гауди, който го превръща в приказно място, в което усещането за реалност бързо изчезва. Всички колони, мозайки, павилиони и пейки изглеждат като излезли от детските приказки и го превръщат в истински шедьовър на архитектурната мисъл.
Паркът Гюел е построен по желание на индустриалеца Гюел, който наема Антонио Гауди с идеята тук да бъде направен голям жилищен комплекс, в който освен жилища да има и работилници, ателиета и параклис. Всичко това трябвало по първоначален план да бъде заобиколено от парк и градини, изградени в Английски стил. Вместо това обаче Гауди успява да превърне този запуснат частен имот в "град-градина", който днес е за ползване от всички жители на Барселона.
Строежът на парка започва през 1900 г. и продължава 14 години, минавайки през различни етапи и промени. Статутът му на частно имение на Гюел се променя през 1927 г., когато става собственост на града. Той се превръща в любимо място на хората от забързаната Барселона да избягат поне за малко от неговия шум и да могат да се слеят с природата.
Модернистичният стил на Антонио Гауди, който днес е известен като ар нуво, представлява едно истинско сливане с природата. Използват се само такива елементи, каквито наистина могат да се видят в заобикалящия ни свят. Характерният почерк на Гауди личи и тук, в приказното място, наречено парк Гюел.
В парка се издига величествена колонада, с нестандартна форма на самите колони, които поддържат огромна тераса, голяма колкото площад. Там се намира най-дългата пейка в света, направена от множество парченца цветна мозайка, на която можете да седнете и да се насладите на невероятната гледка, която се открива към града.
Тя е във формата на морска змия. Целият хълм е опасан от множество колони, като всяка конструкция е различна от предходната. Някои колони са под формата на каменни палми, други са със странна огъната форма, сякаш всеки момент ще паднат. Единствените прави колони са тези, поддържащи главната конструкция. Целият парк е терасиран и е превърнат в огромна градина, приличаща на добре поддържана горичка, в която има множество палми, кактуси и борове.
Макар че в този огромен комплекс е трябвало да има няколко сгради, поради преждевременната смърт на Гауди, са направени само двете, поставени в началото на парка. Те имат също нестандартни форми и са боядисани в различни цветове. През годините са имали различно предназначение. В едната от тях за известно време е живял и самият архитект, докато е работил над парка, превърнат в строителна площадка. Днес тя е превърната в музей на Антонио Гауди.
Можете да влезете в парка през главния му вход, ако слезете на спирка Lesseps, но ще трябва да ходите до централната порта около 2 км. пеша. Друг недостатък е, че така ще се сблъскате с грандиозността на парка веднага и няма да има никакъв елемент на изненада. Ако минете през задната му част ще можете постепенно да откривате неговите тайни чудеса, докато накрая се сблъскате с огромната площадка.
Навсякъде има поставени от организаторите на парка табели, които ви насочват в коя посока да вървите, за да стигнете до нея. Там ще видите и символа на Барселона - гущера, направен от мозайка с най-различни цветни парченца. Той е поставен точно под площадката, сякаш за да бди над нейното спокойствие.
Днес Парк Гюел, със своя огромен лабиринт от най-разнообразни колони и с прекрасната си ботаническа градина е чудесен пример за съчетаването на архитектурата с природните дадености. Той е включен с Списъка на световното, културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е сред най-посещаваните атракции в Барселона- град, пропит с архитектурния стил на Антонио Гауди
