Наркоманията позната още като наркоза представлява състояние на психическа или комбинация от психическа и физическа зависимост към определен вид вещество, което има действие върху централната нервна система, в резултат на което се изработва зависимост от приемането й.
От медицинска гледна точка наркомания се определя като хронично рецидивиращо заболяване, при което се появяват молекулярни и неврохимични промени в мозъка. Под термина пристрастяване, който понякога се използва за синоним на наркомания, по-скоро трябва да се разбира привикване към определено състояние или поведение.
Съществуват зависимости към няколко групи вещества – психостимуланти /амфетамини, екстази/; опиати /хероин, морфин и др./; кокаин; алкохол /ракия, уиски, водка, бира/; барбитурати; някои лекарства; халюциногенни средства /хашиш, марихуана/, халюциногенни гъби, ЛСД и др.
Използването на наркотици води до болестна зависимост на организма. След редовната употреба на упойващи вещества психиката на наркомана става много лабилна, което го кара да търси начини, за да задоволи наркотичната си жажда с още една доза. В този етап се проявява и толерантността към приспособяване на организма с определената наркотична доза. Именно затова употребяващият наркотици преминава постепенно към увеличаване на първоначалните дози или към употреба на по-силни наркотични вещества.
Симптоми при наркомания
Симптомите на наркомания имат много общо. Извън употребата на наркотици лицата са силно подтиснати и раздразнителни, неработоспособни и понякога тревожни. Особено опасно е настъпването на депресивно-реактивно състояние, което може да доведе до самоубийство.
В основата на всяка една наркомания се явява силна потребност, която става неудържима. Лицето иска да промени настроението си, да се успокои и релаксира, да премахне болката, да се опияни или леко да се упои. Това е бягство от действителността, което прави хората безволеви, антисоциални и нетрудоспособни.
След като действието на наркотика отмине се появяват безпокойство, потене, късане на дрехите, нетрудоспособност и редица други болестни прояви.
Едни от признаците, по които може да се разбере, че човек е пристрастен към наркотици са: необичайните и непредсказуемите промени в навиците и настроението; депресивно, сънливо или еуфорично поведение; напълно необяснима загуба на интерес към приятели, училище, близки, работа, любими занимания; неадекватно и дори агресивно поведение без причина; много често наркоманът започва да краде, за да осигури следващата си доза.
Диагностициране на наркомания
Ранното поставяне на диагнозата и навременното лечение са ключови моменти за добрият изход. Кръвните тестове, както и характерните симптоми са достатъчни. Близките забелязват драстични промени в поведението на своя роднина, резки промени в настроението, нетрудоспособност и промяна в начина на живот.
Лечение на наркомания
Преди да се започне каквото и да е било лечение, болният първо трябва да осъзнае нуждата от духовна и морална подкрепа от роднини и приятели. Наркоманите не бива да бъдат изолирани от обществото. Дори напротив – те трябва да са сред своите близки, но трябва да избягват местата, в които се разпространяват наркотици.
Стремежът в тези болни да държат в тайна употребата на упойващи вещества се обяснява със страха от презрение и обвинение от страна на обществото. Ако не се помогне навреме на един наркоман, се създава порочен кръг – засилване на стремежа към наркотици, което довежда до тежки увреждания и в крайна сметка изходът може да бъде фатален.
Съществуват различни методи за лечение на наркомания. В САЩ например много често използват метода на студената пуйка за най-бързо лечение. Това е метод, при който затварят лицето в самостоятелно помещение без никакви медикаменти, докато не се освободи от зависимостта си. Това е бърз, но и драстичен метод, който не се понася от всеки. Засега не се прилага в България.
Някои лекари използват различни психотропни лекарства за премахване на абстиненцията. Други използват хипноза за преодоляване на психичната зависимост към наркотиците.
В традиционното лечение на наркомания участват широк кръг от специалисти. Това са терапевти, психиатри, психолози и социолози, които са подпомагани от представители на образованието, социалните служби и др.
Въпреки това, при развита зависимост, особено от хероинов тип, пълно оздравяване се постига в много малък процент от случаите. Това е така, защото всички прилагани методи премахват симптомите, но не и причината, която поражда отново следствието – връщане към наркотиците.
Лечението на наркоманията е дълъг и тежък път, но последователността в терапията и упоритостта са ключови фактори за успешния изход.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
