Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник. Празнува се както в православната, така и в католическата, и протестантската църква. Всеки път се пада седмица преди Великден, в неделя, точно след Лазаровден. Празникът се нарича още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя.
Тази година Цветница се отбелязва на 28 април.
Седмицата преди Великден се нарича Страстната седмица. Цветница е първият ден от нея. В него Исус Христос влиза в Йерусалим на магаре и е посрещнат с огромна радост от хората. Те го посрещат с палмови клонки в ръце.
В България върбата е избрана за представител на този празник. В нощта преди и през времето на нощното бдение тези клончета се осветяват в църквата. На сутринта се подаряват на вярващите. Така всеки носи в къщата си върбови клончета, от които тъче венец. Той се поставя на вратата против зло, уроки и болести. По традиция венеца се гори на следващата година, когато го заменя следващият.
Основният ритуал на Лазаровден и Цветница е лазаруването. Практикуват го само момичета, като обредът е един вид “посвещение” в моминството, в предженитбена възраст. Преди се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени.
Момичетата се събират, като всяка лазарска група трябва да изпълни цикъл от песни, а на места и танц, характерни само за тези празници. Някога момите обхождали със своя обред всички къщи в селото. Традиционният смисъл е лазарките да внесат във всеки дом своята обредна благословия за благоденствие и сбъдване на най-съкровените мечти и желания.
В някои райони на България се практикува обредът "кумичене". Младите момичета, вече отпразнували навечерието на Лазаровден, се събират, като всяка носи със себе си ореола от върбовите клонки и специален обреден хляб куклата. Всичко това се поставя на дъски, които се пускат в реката едновременно. Чиито венец плува пред всички, притежателката му става "кума" и повежда хорото до дома си.
На Цветница имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя и производни такива, от наименования на растения. В България, около десет на сто от жените са наречени на цвете. Още толкова са и мъжете. Първите места в класацията се заемат от Цветана, дублирано с Цветелина, както и Маргарита.
Празнуват още и Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Елица, Елха, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Ралица, Роза, Росен, Росица, Теменуга, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Явор(а), Ясен(а), Ясмина и мн. др.
В североизточната част на България празникът Цветницата се свързва с паметни церемонии. Смята се, че на този ден мъртвите излизат от гробовете си и изискват от близките си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените отиват на гробищата с върбови клонки и сено в ръцете си. Кадят гроба с ким, напояват с вода и поставят близо до паметника клоновете. След това запалват на същото място и сеното.
Въпреки строгия пост на трапезата на Цветница е позволено да има риба.
