Красотата е преходна – може би това е най-популярното изречение щом започне да се говори за външен вид. Освен че е преходна, красотата е и субективна. И това си е абсолютна истина. Има някакви приети критерии в дадено общество по въпроса кое е красиво, казано в най-общ смисъл.
По въпроса за самооценката – никой не казва, че е лесно, но всеки трябва да има реална представа за себе си или поне да се стреми към такава, за да може да има и реална самооценка. Как обаче да стане това? Себепознанието изисква не само много време, но и възможност.
Не заставайте зад идеята, че всеки възрастен човек трябва да има реална оценка за себе си. Много малко хора съумяват да постигнат това. Да погледнеш себе си - да излезеш от собствената си призма и да погледнеш как изглеждаш отстрани е привилегия на малцина.
Как можем да повярваме в себе си – в красотата си или възможностите си и пр.?
Вярата в теб самия се гради на много фактори. На първо място забравете сравнението. Сравняването ни с околните говори единствено за сериозна зависимост. Не отричайте това, което притежавате – то си е ваше, прави ви единствени по рода си и уникални.
Ако продължавате да се сравнявате с другите и да се поставяте постоянно в подчинена позиция, рискувате никога да не опознаете истинското си АЗ и да успеете да направите самооценка за качествата си.
Искате да си направите самооценка – без значение за красота, за възможности, за характер. Ако искате реално да знаете кой сте и какво притежавате, не се интересувайте от чуждото одобрение.
Оценката отстрани ни променя – започваме да правим не това, което чувстваме, че трябва, а онова, което ще донесе одобрението на околните. А то за какво ни е? Не се чувстваш щастлив, след като си променил нещо, само защото друг го иска?
Не бива да се оглеждате в чуждото огледало. Чакате оценка от останалите, но се запитайте защо. Ако не харесвате себе си, какво значение има какво мислят околните? А ако се харесвате – тогава важно ли е какво мислят околните? И в двата случая отговорът е не.
Клише било, че всеки е красив по свой начин – нека да се смята за клише, но истината е, че ако съумеете да се опознаете и възприемете такъв, какъвто сте, клишето започва да бъде истина.
Ако искате да направите самооценка за това колко сте красиви, умни, способни първо трябва да разберете до колко сте уверени в себе си, колко харесвате себе си, колко се познавате, колко се обичате и не на последно място каква е вътрешната ви сила.
Външната красота е притежание на много момичета, които обаче не успяват да изпъкнат заради неверието в себе си. Има и такива, които не са чак толкова изписани, но пък са уверени в себе си и това привлича погледите.
Този втори тип жени или мъже умеят сами да се представят на околните, а причината е, че са уверени в себе си. За да постигнете реално виждане на начина, по който изглеждате или се държите, първо трябва да се възприемете в най-буквалния смисъл. Да спрете да отричате малките и не толкова малки кусури и да погледнете на себе си с други очи.
