Прохождането е като всяко друго нещо при бебетата – говоренето, поникването на зъбите и прочие, просто трябва да се случи.
Бебето ви може да направи първите си крачки на 10-ия месец или на 14, а защо не и на 18-ия. Никой не може да даде точна и правилна рецепта и още повече – няма какво да направите, за да ускорите процеса, просто подкрепяйте бебчето в малките предварителни „стъпки“.
От самото раждане до момента на прохождането, бебето трябва да развива скелета си, да подсили мускулатурата си. Първо е нужно да се научи да координира движенията си.
През първите шест месеца от живота си при бебетата се случва точно това – укрепва се мускулатурата им. След около 3-ия месец, всяко бебче може да изправя главичката си и да я задържа.
С помощта на мама и татко, на около 5 месеца дечицата могат да се опират на крачетата си. На малко по-късен етап бебето вече изпъва и двата крака.
Между 4 месеца и година, малкото бебенце вече преминава към следващата фаза. Тъй като вече може да седи, мъничето знае, че е време да опита нещо ново.
Започва да лази и когато и това действие бъде напълно усвоено, бебето започва да се изправя и с помощта на мама и татко да прави първите си плахи крачици.
На годинка бебето вече може да прави крачици като се държи само с едната ръка – все още се чувства твърде несигурно, за да върви самичко.
След това между 12-ия и 18-ия месец мъничето опитва и други нови идеи – търси равновесие, навежда се надолу на пръсти, след това назад, отново на пръсти. С това си действие бебето подсказва, че съвсем скоро ще върви самостоятелно.
Много е важно, когато все още е на етап да ходи с един от родителите си, да не издигате ръцете у над главата. Идеята е да осигурите равновесие, а не да го държите или да го вдигате.
Давайте му кураж – казвайте му, че се справя чудесно, обяснявайте му какво да е темпото. Някои дечица много бързат, когато правят опити за първи крачки, което ги затруднява допълнително. Не настоявайте да ви пусне – детето ви само ще прецени кога е моментът за такава крачка.