Едва ли има несъгласни с това, че топлата и ароматната вана е голяма наслада.
Смята се, че първият сапун е произведен в Древен Шумер и Вавилон около 2800 години при Новата ера. Въпреки това първото доказателсто за човешката чистоплътност археолози са открили върху глинени плочи. Надписите върху тях удостоверяват, че хората са се миели още преди 4000 години назад.
По онова дреме те остъргвали мръсотията по себе с дърво или бронз. Но тази чест са имали само заможните. Обикновените хорица просто са се триели с речен пясък.
Измиването с пясък е може би най-древният метод за почистване на тялото. В Древен Рим и Гърция използвали интрумент, подобен на полумесец, който наричали "стъргалка". Тя била от слонова кост, от крокодилски зъби, от дърво или от метал.
Горещият климат в Древен Египет обаче изсквал щателна хигиена. Сутрин след събуждане всички жени - господарките, прислужниците, робините, се събирали в специално помещение, в което старателно се миели с глина, добита от река Нил, след което се обливали с топла вода.
После робините "полирали" кожата на своите господарки с кръгли камъни. В заключение следвали масажи с палмово и кокосово масло, предварително обогатено с билки.
За египтянките било като закон тялото им да е перфектно почистено от косми. За целта те употребявали синтетични смоли, с които изскубвали косъмчетата.
През Средновековието в Европа всяко докосване до тялото се е считало за грях, затова хората се стараели да се мият възможно най-рядко.
През ХХ век вече се появяват множество средства за баняне. През 1930 г. например е изебретен изкуствен порест материал, който бил наречен дунапрен. Едно от първите му приложения било да се ползва като гъба за миене.
През 1960 станали модерни четките, които в началото се правели от естествена коса.
