Хората (Homo sapiens) са вид средно големи бозайници, единствените съществуващи днес представители на род Хора (Homo). Те са ходещи изправени примати от семейство Човекоподобни (Hominidae). За бозайниците е характерно това, че те живеят по кратко време и са с по–ускорен метаболизъм.
Освен това достигат рано до полова зрялост и загиват по–бързо от останалите. При хората детството продължава по–дълго време, налице е забавен метаболизъм в организма, представителите не се възпроизвеждат постоянно и така достигат до преклонна възраст.
При изучаване на примати биолози установили, че забавеният им метаболизъм е именно причина за по–бавния им темп на живот. Ниската интензивност на растеж, възпроизводство и стареене съответстват и на разхода на енергия. Ето по тази причина често чуваме думите - природата си знае работата.
До много интересен извод са стигнали екип от учени, които открили връзка между качеството на живот и неговата продължителност. Изследователите предполагат, че в периодите, когато човек е под стрес, неговата височина намалява, а когато е в период на възход и просперитет, става по–висок.
Американски учени пък смятат, че ниският ръст може би е свързан с ген, отговорен за голямата продължителност на живота. Защитна форма на гена, наречен FOXO3, води до по-малък размер на тялото по време на ранното развитие и вероятно до по-дълъг живот.
Въз основа на тази теория е направено проучване между 8000 мъже с различни височини - от много ниски до високи. Те били разделени в две групи. В едната били тези с височина 157 см или по-малко, а другата - от 162 см и нагоре.
След години наблюдения се отчита, че по-ниските мъже надживяват високите, без категорично да се потвърждава тезата. Но категорично е доказано, че размерът на тялото е свързан с гена FOXO3.
Оказва се, че това не е единственото изследване по темата. Друго такова проучване е публикувано през 2012 и е включвало 500 мъже от италианският остров Сардиния. Резултатите посочили също, че дребните мъже живеят с по 2 години повече от високите.
