С диагнозата простатит се описва състояние, при което е налице инфекция на простатата на мъжа, като тук възпалителният процес може да не е причинен от инфекциозен агент, което и затруднява лечението. Само 5–10 % от случаите всъщност се дължат на бактериална инфекция, а начинът на заразяване обикновено е от намиращите се в съседство анус и уретра.
Важно да се отбележи, че тези инфекции не повишават риска от развитие на злокачествено заболяване на простатата, а заболяването се среща при мъже от различни възрастови групи.
Различаваме няколко вида простатит - според причинителя и продължителността на бактерионосителството. Ако инфекцията е бактериална, острият бактериален простатит се характеризира с остра и внезапна поява съпроводена от чести позиви за уриниране с парене, особено нощно време и болки в областта на гениталиите.
Налице е и повишена телесна температура, гадене и повръщане. Това състояние изисква незабавно лечение понеже може да се стигне до инфектиране и на пикочния мехур, а оттам и до застой на урина.
Лечението тук е антибиотично, като е нужен минимум 4-седмичен курс на лечение, независимо, че след втората седмица симптомите обичайно отшумяват. Приемат се още обезболяващи медикаменти и повече течности.
Хроничният бактериален простатит е налице, когато има често повтарящи се инфекции на пикочните пътища. Смята се, че бактериалното носителство е поне от няколко години преди да са налице каквито и да е симптоми.
А те са както при острата форма, но по–слабо изразени и поставянето на диагнозата понякога е предизвикателство. Лечението тук също е антибиотично и продължава между 6 и 12 седмици, плюс обезболяващи препарати и течности.
И в двата случая в края на терапията се изследва стерилна урина или еякулат, за да се види дали са налице още бактериалните причинители. Ако да – антибиотичната терапия продължава.
Хроничният небактериален простатит (Синдром на хронична тазова болка) е най–честата форма на заболяването и съставлява 90 % от случаите. Тук е налице болка в областта на гениталиите и при уриниране, която е налице поне в няколко последователни месеца.
Състоянието често не може да се диагностицира веднага, а лечението изключва антибиотици. Тук се прилагат обезболяващи и лекарства от групата на алфа–блокерите.
