Лошото обоняние може да повлияе на здравословното състояние на човек, сочат резултатите от ново проучване. При усещането на някаква миризма, откриваме молекулите на уханието, което даден обект отделя във въздуха.
Тези молекули влизат в носа и се свързват с ресничките, които от своя страна са свързани с ароматни рецептори или нервни клетки, намиращи се в горната част на прохода на носа.
В случай, че са достигнали достатъчно молекули до клетката, издава се сигнал за установяване на обонятелните нерви. Те от своя страна работят от носа до мозъка, където възприемаме миризмата.
С напредването на възрастта, хората преживяват голям спад във възможността да усещат различни миризми, сочат резултатите от проучването. Процесът се изостря най-вече при настинки или замърсяване.
Когато имаме настинка или сме жертва на замърсяване, епителът се уврежда, твърди доктор Ричард Доти, който е провел проучването. Обонятелният епител е всъщност областта в носната кухина, в която се съдържат рецепторите за миризма.
При хората, които са страдали по-често от настинка, има по-голям риск от лошо обоняние на по-късен етап в живота. Освен това проблемът може да увреди и вкусовите рецептори, тъй като храната по-често се избира според аромата.
Учените са категорични, че лошото обоняние в голяма част от случаите, води до затлъстяване, защото се губи представата за това с какво точно се храним. Либидото също може да пострада от загубата на усещането на аромати, убедени са още специалистите.
Несъзнателно всеки човек се подчинява на ароматите, които усеща – те повлияват на физическото ни състояние, на хормоните.
Специалисти смятат, че правилна комбинация от аромати може да доведе до еуфория или по-силна концентрация, до жажда или щастие, смирение или сексуална възбуда.
Според изследване, има животни, които имат много по-добро обоняние от човешкото. Първата позиция е за албатросите, второто място е за къртиците, а веднага след тях се нареждат молците. Четвърта и пета позиция са за акулите и кучетата.
