Адел Юго е петото и най-малко дете на великия френски писател Виктор Юго. Нейната любовна история става описателна за психическо отклонение, очертаващо маниакалната и несподелена любов.
Адел е била красива, образована и талантлива млада жена, която също като баща си се изявявала на писателското поприще. Тя имала много кандидат-съпрузи, но отхвърляла всеки един, а родителите ѝ се примирили, че ще остане стара мома, която ще посвети живота си на писането и музиката.
Когато е на 25 години, Адел се запознава с британския офицер Албърт Пинсън. Влюбва се в него от пръв поглед и тази любов става причина за нейната житейска трагедия.
Малко след първата им среща, Пинсън е изпратен във Великобритания, а Адел го последва. Тя изпраща писмо до родителите си, обявявайки годежа си с англичанина и настоявала вече да я наричат Адел Пинсън. Тя уверявала родителите си, че двамата се обичат и скоро ще се оженят.
Любовта обаче била само в нейното въображение. В действителност Пинсън не споделял чувствата на Адел и я смятал за досадна французойка. Нито богатството ѝ, нито красотата или името на световноизвестния ѝ баща го впечатлявали.
Адел обаче била убедена, че двамата са един за друг и го преследвала навсякъде. Където и да изпратят Пинсън по служба – Канада, Малта, САЩ, Барбадос, Адел го следвала.
Тя постоянно му изпращала любовни писма, в които се опитвала да го убеди, че е сродната му душа и ще направи всичко, което парите и силите ѝ позволяват, за да бъдат заедно.
Английският офицер обаче остава все така равнодушен към признанията ѝ. Той се сгодява, жени и създава семейство. Но и това не отказва Адел. През целия ден тя следи Пинсън от работата до дома му, където го чакат нова порция любовни писма.
Това продължава 10 години, в които Адел спира да се грижи за себе си и от класна и красива французойка се превръща в слаба жена, която приличала повече на просякиня.
В крайна сметка родителите ѝ успяват да я върнат във Франция, където е настанена в заведение за психично болни. Тя остава там до смъртта си, като не спирала да повтаря, че е съпруга на Албърт Пинсън и му пишела писма, които вече никой не изпращал.