Увеличен далак (спленомегалия) е състояние, при което далакът е увеличил няколко пъти своите размери. Най-често далакът се уголемява при заболяване на друг орган. Нормалното му тегло е 150 грама, а при спленомегалия може да достигне 500 грама.
Далакът изпълнява важна функция, като част от лимфнAта система. Той е отговорен за филтрирането на кръвта, като я освобождава от бактериите и изхабените клетки и поддържането на здрави левкоцити, еритроцити и тромбоцити.
Инфекции от друг орган в организма или заболявания на лимфната система се разпространяват чрез съединителната тъкан и достигат до далака.
Причини за увеличен далак
- инфекциозни заболявания - инфекциозна мононуклеоза, бруцелоза, малария, инфекциозен ендокардит, сифилис, тиф, вирусен хепатит и сепсис;
- заболявания на кръвта - левкимия, болест на Ходжкин, лимфом, анемия;
- други заболявания – хипертония, тромб във вена, цироза на черния дроб, киста на далака, болест на Гоше, абцес на далака, туберкулоза;
Симптоми при увеличен далак
Хората с увеличен далак най-често се оплакват от болки в лявата страна на тялото. Понякога болките са съпроводени със запек и подуване на корема, а друг път – с липса на апетит и стомашни киселини в зависимост от това какво е заболяването, в следствие на което се е увеличил далака.
Когато спленомегалията се усложни, пациентът изпитва болки, дори когато диша. След първите признаци за увеличен далак, на които повечето хора не обръщат сериозно внимание, са по-бледа кожа и обща слабост.
Най-ясният симптом е склонността на болния към кръвоизливи, най-вече от венците и носа. Тъй като далакът е отговорен за нормалното количество на тромбоцити в кръвта, когато той е увеличен, тази негова функция се нарушава и в резултат – кръвта по-трудно се съсирва след травми.
Диагностициране на увеличен далак
Диагнозата увеличен далак се установява само след проведени прегледи и изследвания. На пациента се назначават ехография на далака, компютърна аксиална томография и пълна кръвна картина.
Резултатите от кръвната картина могат да покажат каква е болестта, провокирала спленомегалията. Например, наличието на лимфоцитоза предполага хронична лимфобластна левкемия, сфероцитозата сочи към наследствена сфероцитоза, повишените базофили, еозинофили - към миелопролиферативно заболяване.
За да се установи точното заболяване, понякога се налага и костномозъчна пункция. За цироза на черния дроб се проследяват чернодробните ензими, при които се търси отклонение.
Лечение на увеличен далак
Когато се открие заболяването, причиняващо спленомегалия, се лекува конкретната болест, а в следствие на това лечение далакът ще възвърне нормалните си размери.
За да се избегнат травми и наранявания, които могат да разкъсат далака, на хората със спленомегалия се препоръчва да не спортуват и да избягват всякакви екстремни действия с тялото си.
Когато обаче увеличението на далака стане хронично, се налага хирургическо отстраняване на органа, за да се предотвратят усложнения.
След такава операция човек става по-чувствителен към определени микроорганизми и се налага да бъде ваксиниран срещу тях като превенция срещу нови заболявания.
Усложнения при увеличен далак
Увеличен далак може да доведе до разкъсване на далака в резултат, на което да се увредят органите около него. В редки случи на усложнения увеличението на далака може да прерасне в хиперспленизъм, при което далакът започва да задържа кръвни клетки, а това да се отрази негативно на костния мозък.