В близкото минало е било прието жените да си правят вагинални промивки с цел спазване на добрата хигиена на половите органи. В наши дни е много спорно дали това е полезно или не. И лекарите продължават да се двоумят по въпроса.
Според някои от тях влагалището поддържа своя среда, която не трябва да бъде нарушавана, а според други за предпазването му от редица заболявания е добре освен обикновената хигиена да се практикуват и влагалищни промивки.
Ако сте решили да се вслушате в съветите на вторите специалисти, сигурно бихте се зачудили как и с какво точно се правят вагинални промивки.
Вагиналните промивки могат да се правят или със специализирани медикаменти, които се продават в аптеките, или с домашно приготвена отвара, която обикновено се състои от една или няколко билки. С тях се прави външна промивка, намазва се влагалището или се използва интимен душ.
Последното приспособление представлява помпичка с накрайник, с който избраният медикамент или билкова отвара се впръсква във влагалището. След употребата му задължително се дезинфекцира, за да може да бъде използван отново.
Повечето гинеколози са на мнение, че ако жената има здраво влагалище, не е наложително да се правят каквито и да е промивки, а ако се правят, това да става само външно. Типичен пример за това е подмиването с отвара от смрадлика. Доказано е, че тя помага при гъбички, тъй като има антимикробен ефект.
Сварява се в достатъчно количество вода и след като изстине и сместа бъде прецедена с нея, внимателно се намазват външните полови органи. Имайте предвид, че колкото и да е полезна смрадликата, тя не Ви спестява посещението при гинеколог, а просто облекчава симптомите. Срещу гъбичките се използват лекарства, предписани Ви лично от лекуващият Ви лекар.
Промивки се правят и с ябълков оцет, като 1 с. л. се разрежда в 1 литър вода. Тази отвара, както и смрадликата, се препоръчват от много специалисти и за профилактика, когато жената е ползвала обществена баня, където хигиената няма как да бъде гарантирана.
Вагинални промивки могат също така да се правят от изстинала и прецедена запарка, приготвена с билките омайниче, очанка или хвощ, както и от кората на нар.
