Хомеопатията е алтернативен на съвременната фармацевтика метод на лечение, като неговата основа е природата. Основната му идея е, че всеки човек е живо същество, което има своята индивидуалност, характеристики и нужди.
За основател на хомеопатичния метод се смята немският лекар Самюел Ханеман. След дългогодишни наблюдения и експерименти той установил, че веществата, които в измерими дози могат да причинят болест, в безкрайно малки дози могат да излекуват болест, протичаща с подобни симптоми. Оттук идва и името хомеопатия - homeos- подобен, и patos - болест.
Съвременната научна общност отхвърля хомеопатията. Тя е смятана за неефективна и без научна обосновка. Според фармацевтите при създаването на хомеопатичните лекарства се губят активните молекули, като ефектът от тях би могъл да се сравни с този на плацебото.
Според тях лечебните им качества са единствено плод на самовнушението на пациентите.
Наистина ли обаче хомеопатичният продукт представлява само и единствено вода? От материална гледна точка – да. Но в това твърдение не се взема предвид свойството й като носител на информация.
Доказано е, че водата е далеч по-сложна субстанция от познатото ни Н2O и чрез промяна на кристалната си структура може да „запамети” свойствата на всички вещества, с които е влязла в контакт.
Така в крайния хомеопатичен продукт действително няма остатък от активната субстанция, но информацията за нея въздейства на организма.
Въпреки недоверието към хомеопатията, за нея е доказано, че е изключително ефективна при случаите на автоимунни заболявания, които са особено упорити – например алергии, екземи, мигрена, неврологични оплаквания, артрит.
Тя има изключително ползотворен ефект и при лечението на грип и други вирусни заболявания, особено при малки деца и бременни, тъй като при тях антибиотичното лечение не е препоръчително.
Разбира се, не бива да се разчита само и единствено на хомеопатията.
