Офталмоскопията представлява преглед на очното дъно. Този обикновен метод позволява на очния лекар да изследва ретината, зрителния нерв и стъкловидното тяло.
Офталмоскопията е рутинен преглед в офтамологията, без който диагностиката на заболяванията на очното дъно са невъзможни. Най-често се назначава при разширени зеници. Провежда се и при повечето очни изследвания.
Офталмоскопията се провежда на принципа на спрегнатите фокуси. При провеждането ѝ се използват най-различни лещи, които могат да бъдат контактни или безконтактни. Единият спрегнат фокус е изследваното очно дъно, а другият - образът му в очното дъно на изследващия.
При процедурата лещата се поставя пред или върху окото, а лекарят гледа през нея. Подобна комбинация между апаратура и лещи позволява качествено изследване на цялата ретина, включително и на периферията. Именно периферията е най-тънката част, в която могат да се установят иначе незабележими разкъсвания.
Офталмоскопията е два вида - индиректна и директна. Индиректната се нарича още обратната. При нея образът на очното дъно се наблюдава в обърнат вид. За извършването ѝ са необходими двойно изпъкнала, вдлъбнато огледало и източник на светлина. Образът, който се получава, е обърнат, реален и увеличен.
Подобен преглед позволява на лекарят да разгледа очното дъно като цяло, в много по-широк спектър от обикновено. Индиректната офталмоскопия се използва специално при миопия, където се получават добри резултати. Един от недостатъците на тази процедура е малкото увеличение на образа. Индиректната бинокулярна офталмоскопия пък се прилага за извършване на стереоскопична офталмоскопия.
Другият вид - директна офталмоскопия, дава прав, виртуален и увеличен образът на очното дъно. Нейното предимство е, че дава по-голямо увеличение. Недостатъкът е, че показва доста ограничен участък и не толкова обширен поглед върху очното дъно.
Стереоскопичната офталмоскопия, от друга страна, е метод, който дава възможност очното дъно да се изследва релефно. При нея нивата на наблюдаваните участъци са добре различими.
