Естетиката е издигната в култ още през древността. Преди много години класикът е казал, че красотата ще спаси света. Често обаче хората не се замислят коя точно красота е имал предвид.
В наши дни всеки е устремен към красотата. Хората са станали поклонници на всичко красиво – от личното излъчване, до материално красивите неща.
В думата красота се крие много повече от това, което си мислим. Истината е, че днес е много по-лесно човек да успее, ако е красив. А начините това да стане са много.
Разкрасителните методи и процедури са едни от най-търсените. Всеки може да промени външния си вид, дрехите, грима, прическата и изобщо цялата си визия и излъчване. Обаче на заден план в много случаи остават по-важните неща като същност, душа и ценности.
Стремежът за външна красота все по-често измества вътрешната. Всяко човешко същество е сложна компилация между чувства, страхове и мечти, а начело стои желанието да бъде приет. Именно това желание ни тласка към всевъзможни методи за външно разкрасяване. Перфектният вид е сигурен метод, с който да впечатлим заобикалящия ни свят. Това обаче не е достатъчно, за да сме пълноценни личности в истинския смисъл на думата.
Днешното общество като че ли налага слагането на маски. Човек не се чувства самодостатъчен и изпитва желание да се доказва чрез външна красота. Това е защитния механизъм, който съзнанието използва като щит в ежедневието.
В красотата, разбира се, няма нищо лошо. Тя обаче не трябва да се превръща в единствена самоцел, за която да живеем. Истината е, че ако за момент оставим на заден план всички онези критерии и предразсъдъци за външния вид, ще открием, че животът може да е много по-лесен.
Равноправието не е приоритет на днешния човек, а красотата се явява като крачка напред. Освен към нея обаче всеки трябва да се стреми към това да изгради личността си, да се усъвършенства благодарение на умения и лични качества.
Издигането в култ на материални и преходни неща води само до пренебрегване на собствената ни същност и възможности. А те са там и чакат да бъдат преоткрити.
