Учените са установили причината мозъкът да ни играе игри и да забравя определена информация, а друга - не. Оказва се, че той е програмиран така, за да пести енергия.
В човешкия мозък се съдържа специален механизъм на заучаване. Изследователи от университета Лунд в Швеция обаче са установили, че паралелно с него съществува и такъв за забравяне. Те са успели да опишат един от тези механизми на клетъчно ниво.
Те са провели опит, в който включени хора и животни. Всички били научени да разпознават звукови и светлинни дразнения чрез подухване в очите. Така били приучени да мигват в момента, в който видят определения светлинен сигнал или чуят звука.
В опита учените установили, че когато на участниците бъдат зададени едновременно звук и светлина, те реагират по-лошо, отколкото ако получат само една от индикациите. В една секунда мозъкът се обърква и не знае как да реагира, тъй като по някаква причина игнорира това, на което е научен. Или по-точно – забравя.
Според учените тази противоречаща на всички правила реакция се случва в човешкия мозък доста често, защото по този начин той пести енергия.
В предишно изследване бе установено, че когато мозъкът усвои нещо достатъчно добре, той активира региони, които всъщност действат като спирачки на механизма за научаване. От настоящото изследване става ясно, че когато той получи две еднакви асоциации, ги възпира два пъти по-силно. Това води до забавяне, което е краткотрайно, но осезаемо.
Мозъкът ни хаби много енергия, за да поддържа знания за ненужни според него асоциации. Поради това му е много по-лесно просто да се забавя или да ги игнорира.
При настоящия опит учените успели да опишат механизма на научаване и забравяне при животните. Те са категорични, че същото важи и за хората. Това ще е от голяма полза за невробиологията, психологията, както и за педагогиката.
Много по-лесно би било на един учител да предава знания на учените си, като знае, че мозъкът автоматично изтрива ненужната според него информация.
