Задухът се определя като субективно усещане, което кара човек да има силна необходимост от усилена дихателна дейност. Поради субективното му естество лекарите не могат да докажат, че пациентите страдат от задух.
Точно поради тази причина той се диагностицира спрямо съпътстващите на задуха симптоми. Най-често това неразположение е придружено с тахипнея, ортопнея, апноични паузи. За да компенсира задуха, човешкият организъм реагира като значително учестява дихателната дейност и честота. С тези действия тялото изравнява газовете в белите дробове.
Обикновено задух се получава, когато има нарушение в нивата на молекулите с кислород в кръвта и наличните водородни йони. До това състояние води артериалната хипоксия, която се появява при продължително стоене на голяма надморска височина. При такива ситуации прациалното налягане в кръвта пада.
Механични причини също могат да доведат до задух. Например при увреждане на дихателните пътища поради травма или деформация на гръдния кош. Подобна причина е и белодробният паренхим. Също така при заболявания на плеврата и диафрагмата – хидроторакс и фиброторакс, има добре изразен клиничен симптом на диспнея в следствие на разстройство в газовото разпределение.
Задух се появява и при бронхиална астма, емфизем или бронхит. Тези заболявания могат да доведат до парализа на дихателните центрове и остра липса на кислород. Останалите причини за неразположението са метаболитна ацидоза, инхибиране (потискане) на дихателни центрове чрез медикаменти или туморни формации, висока температура, хипертиреоза.
Задух се появява и при пулмонални фактори. Те се характеризират с повишено съпротивление в дихателните пътища. Типичен представител на тази група е белодробният паренхим, при който белият дроб се затруднява да се разгъне и всяко вдишване причинява болка.
Други фактори за поява на задух са кардиалните (сърдечно-съдови) фактори. Такива са твърде малкият ударен сърдечен обем, водещ до влошена обмяна на газовете – среща се при пулмонална стеноза, както и при тетралогия на Фало, която се характеризира с ляво-десен шънт и тежка хипоксемия.
