Нов доклад на Световната здравна организация показва, че 12.6 милиона души са починали вследствие на замърсената околна среда. Това е близо ¼ от смъртността в световен мащаб.
Рисковете за хората са както в средата, в която живеят, така и там, където работят. В доклада, публикуван преди дни в Женева, се посочва как екологичните рискове водят до над 100 вида болести и травми при хората. Това са най-вече климатичните промени, замърсяване на въздуха, почвата и водите, въздействието на химически вещества и ултравиолетовите лъчи.
Най-засегнати от замърсяванията са децата под 5 годишна възраст и възрастните между 50 и 75 години. Според създателите на доклада, смъртта на 1.7 милиона деца и 4.9 милиона възрастни може да се избегне с добро управление на околната среда.
Специалистите на СЗО са съставили списък с 10-те най-значими патологични заболявания, които се свързват с влошаването на състоянието на околната среда. Въпреки че случаите на диария и малария, които се дължат на замърсена питейна вода и лоши санитарни условия са намалели, те все още са на шесто място в списъка. Ежегодно заради тях живота си губят 846 000 души.
Над 8.2 милиона пък са смъртните случаи следствие на замърсяването на въздуха. В това число влиза и излагането на цигарен дим. Те се свързват с болестите на сърцето, респираторните и раковите заболявания. 10-тото място в класацията на СЗО заемат самоубийствата. Според специалистите част от тях са в резултат на излагането на токсични продукти като пестициди. Те също са свързани с околната среда.
Югоизточна Азия е на първо място по смъртност – 3.8 милиона годишно. Следват я Тихоокеанският регион - с 3.5 милиона, Африка - 2.2 милиона, Европа - 1.4 милиона, Близкият Изток – 854 хиляди и Америка – с 847 000 смъртни случая.
Специалистите са категорични, че страните трябва да вземат мерки, за да могат хората да работят и живеят здрави. Ако положението остане непроменено, милиони ще продължават да се разболяват и умират твърде млади.
Изследването обръща внимание на икономически ефективните мерки, които страните могат да предприемат. Тук се включват намаляване употребата на твърди горива и увеличаване на достъпа до енергия, произведена от ниско въглеродни технологии.
На Световната здравна асамблея през май СЗО ще предложи пътна карта за мащабен глобален отговор от страна на здравния сектор, насочен към намаляване на неблагоприятните последици за здравето от замърсяването на въздуха. В него ще бъдат посочени конкретни мерки за намаляване на вредните емисии.
