Човешката кърма е най-сложното мляко от тези на бозайниците на планетата. То е уникално по рода си и съдържа рекордните 200 вида захари.
В кравето мляко, което най-близо се доближава до човешкото, има едва 30-50 вида захарни молекули. Това безспорно поставя кърмата на първото място по сложност сред млякото на бозайниците. В нея се включват сложни млечни компоненти (имуноглобулини, цитокини, антимикробни протеини, хормони и олигозахариди), които действат съвместно.
Биолози от Института по физиология в Цюрих са установили как кърмата се изменя в зависимост от възрастта на новороденото. В първите седмици тя не е толкова богата на захари, тъй като тялото му е стерилно от бактерии. В първите му дни в него нахлуват милиони бактерии, а след седмица броят им наброява милиарди. Първото нещо, което постъпва като храна в организма му, е кърмата, която помага за отглеждането на някои видове чревни микроорганизми.
Майчиното мляко има още една много важна функция. То полага основите на имунната система на новороденото. В кърмата има антитела и молекули, които активират белите кръвни клетки в кръвта на бебето.
В рамките на изследването си учените са открили нещо доста интересно. След месец, когато детският организъм започва сам да гради имунитета си, съставът на майчината кърма се променя. Антителата почти изчезват, както и многообразието на млечните захари. Те биват заместени от големи количества мазнини и хранителни вещества, подпомагащи растежа на бебето.
Въпреки разкритията учените са категорични, че децата могат да пораснат здрави и без кърма. Тя е просто още един фактор, който намалява риска от инфекции и детска смъртност. Кърмата е един оптимален набор от хранителни вещества. Няма обаче сигурен начин да разберем докога новороденото се нуждае от тях. Това е решение, което всяко семейство взема само.
