В сравнение с други специфични състояния, водещи до обучителни трудности при децата, изследванията върху диспраксията или нарушението на планирането и автоматизирането на волевите движения са сравнително нови.
Със синдрома на несръчното дете, както е най-позна диспраксията, се диагностицират деца, които имат двигателни умения значително под това, което е характерно за възрастта им. Трябва да се отбележи, че такива деца не са мързеливи, тромави или глупави. Тяхната интелектуална способност е същата като на техните връстници. Просто за изпълнението на ежедневните си задачи те се нуждаят от много повече координация.
Така например, ако едно 10-годишно момче има диспраксия, макар и будно и любознателно, то ще изпитва големи трудности със завързването на обувките си или загащването на ризата си. За тези дейности то ще има нужда от помощ. Хлапето няма да може да кара колело или да гони топката в час по физическо. Макар и умно и способно, то ще пише бавно и тромаво и ще изпитва затруднение с четенето. Обикновено, ако не се вземат мерки, детето ще реши, че училището е прекалено трудно и ще се откаже. Това, от своя страна, ще доведе до влошаване на успеха, изолиране и проблеми в личностното развитие в бъдеще.
Диспраксията засяга около 5 до 6% от децата. Това приблизително се равнява на едно дете във всяка класна стая. Тенденцията е това състояние да е разпространено по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Такива деца имат проблеми в грижата за себе си у дома, при писане на ръкописен текст в училище, а на площадката те срещат затруднения при хвърляне, улавяне, тичане и скачане.
За съжаление при много деца диспраксията не идва сама. Тя обикновено е съпроводена с други нарушения на развитието – дислексия, говорни увреждания или хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието. Синдромът обикновено се забелязва в най-ранна детска възраст. Децата с диспраксия прохождат и проговарят много по-бавно, а движенията им са некоординирани.
Макар и симптомите на състоянието да са най-вече физически, нови изследвания показват, че децата с диспраксия имат много по-високи нива на емоционален стрес, отколкото техните връстници. Те често са тревожни и обезсърчени. Именно затова е важно ранното диагностициране на заболяването. С такива деца трябва да се работи, за да разберат, че няма нищо нередно в това. Ако това не стане, те могат да развият постоянен емоционален стрес и тревожност, които да ги тормозят през целия им живот.
