Случвало ли ви се е да чакате с нетърпение даден празник
Ако ви звучи познато, вече можете да се спокойни, че вие не сте отделен случай. Експерти по психология доказаха, че прекаленото планиране за предстоящия уикенд или празник буквално убива удоволствието от празниците.
Хората все повече разчитат в ежедневието си на съставените или наложените им графици, телефонни разговори, дати и срокове, с които да се съобразяват. Точно и тези самоналожени граници пречат да оценим социалните дейности, които смятаме за забавни.
Според учените от Факултета по психология на университета в Охайо в съзнанието ни съставянето на планове за уикендите и празниците ни кара подсъзнателно да се чувстваме като на работа. Това естествено убива целия ни ентусиазъм, а самото очакване да видим дали всичко ще се развие така, както сме го планирали, може да събуди в нас дори и страх.
В проучване, в което участвали 80 доброволци на възраст между 18 и 60 години, учените установили, че дори и най-елементарни приятни дейности, чието изпълнение било разчетено по график, карали хората да се чувстват на работа. Хората се наслаждавали по-малко и бързали да приключат с тях.
Американските психолози разделили участниците в експеримента в две групи по 40 човека. Участниците били накарани да отидат в голям местен МОЛ. Там те трябвало да се занимават с любимата на мнозина дейност – шопинг. На първата група била дадена определена сума, която трябвало да изхарчат за време, което те преценят.
На втората група също била дадена определена сума пари, но те трябвало да свършат всичко по график, който те сами били предварително изготвили и представили пред експертите. Средствата трябвало да се изхрачат за определени неща, а хората били притискани и от времето, в което трябвало да ги изхарчат. Всеки закупен продукт оставал за доброволците.
След края на експеримента всеки от участниците трябвало да попълни анкета, в която да определи как се е чувствал по време и след него. Разбираемо, хората, които отишли да се забавляват в МОЛ-а без ограничението на графици и планове, били много по-доволни и щастливи, за разлика от втората група доброволци.
