Възпитанието на децата е едно от най-трудните неща, с които трябва да се справят родителите. Колкото по-голямо става детето, толкова по-трудно е да задържите вниманието му. Ето защо трябва да се запознаете с лесните трикове, благодарение на които ще накарате всяко дете да ви слуша:
Не може, няма как – забравете за тези фрази. Променете фокуса и изтъквайте нещата, които са позволени на детето. Ако то не може да реши задачата по математика – не му го натяквайте, а му обяснете, че просто не е достигнало до правилния начин да се справи с нея.
Повторете, ако има нужда. До 2-годишна възраст децата трудно възприемат какво им се говори и се нуждаят от неколкократно повтаряне. Около 3-годишна възраст те вече разбират какво им се говори. Ето защо родителите трябва да повтарят все по-рядко с напредването на възрастта. Това е и причината тийнейджърите да приемат повтарянето като натякване за нещо.
Забравете за думата Недей. Спрете да използвате Недей или Колко пъти да ти повтарям. Терапевтите съветват да използвате по-меки изрази, като: Нека сега да подредим играчките и да изчистим стаята ти, например.
Благодарете им предварително. Децата са чисти души, които обичат да доставят удоволствие на околните. Когато обаче им се заповядва, те губят това желание. Ако им благодарите преди да са започнали с изпълнението на задачата, те се чувстват задължени да я свършат. Благодаря, че ще измиеш чиниите вместо мен – това може да е едно прекрасно начало.
Обяснявайте със защото. Това ще ви е много полезно за в бъдеще. Колкото и нелогично да ви се струва да давате подробни обяснения на детето, когато разяснявате увеличавате шанса нещото да стане. Преди изобщо да започвате, успокойте детето. Ако не слуша или ви е сърдито, няма да постигнете нищо.
Заменете Ако с Когато. Когато е хипотетична дума, която предполага, че задачата трябва да бъде завършена както трябва. Вместо да поставяте условието: Ако си подредиш стаята, ще играеш навън, спокойно кажете: Когато си подредиш стаята, ще играеш навън. Това създава у детето мотивация да се захване със задачата.
Поставете се на тяхно място. Аз, също като теб или и двамата знаем, че, са подходящи изрази за началото на разговор с малчуганите. Така определено ще привлечете вниманието им.
Винаги давайте избор. Макар това да е чиста илюзия. Вместо сутрин да крещите как трябва да се облече бързо, простичко го попитайте коя блуза предпочита – синята или бялата? Възможността за избор го лишава от тази да откаже задачата, тъй като мозъкът му е зает с друго.
Задавайте въпроси. Винаги питайте децата какво им е. Обичайно те са свикнали да се оплакват. Когато зададете точен въпрос за причинителя на неразположението, е много по-лесно да разрешите проблема бързо.
