Моите форумни теми

Здравейте, реших да споделя моята дилема. На 24 години съм и като повечето хора и аз имам мечта. Разликата между мен и повечето обаче е, че заради трудните обстоятелства в държавата, много хора пренебрегват мечтите си или ги оставят на заден план с години. Нещо, което направих и аз, до някаква степен по принуда преди време. Като малка, след 7-ми клас много исках да уча в училището по облекло, което обаче нямаше такъв елитен имидж, като това, в което си учех и тогава волята на родителите ми да остана в моето си училище надделя, макар и сълзите и споровете, на 13 години нямаш много много право на независимост в решенията. След това завърших висшо, което ненавиждах, отново зарязах мечтата си и купищата рисунки на модели,защото повярвах на майка ми, че с това "гладна ще умреш, запиши нещо практично и лесно приложимо по - късно". А колко е лесно приложимо сега е друг въпрос. Само дето сега след толкова много учене на какви ли не науки, искам да съм това, което винаги съм искала, макар и без модното образование. Отне ми година да намеря някаква работа (различна от сервитьорство),която пак не е по "приложимата ми диплома". Работата наистина е много добра и като условия и като заплащане уж за стандарта на провинцията. Само че се появи тъкмо в момент, когато бях решила да направя свой моден сайт с мои модели. Докато седях тази година без работа бях проучила всичко, от сутрин до вечер ровех за изгодни варианти (тъй като не разполагам с големи финансови средства. И малко преди стартирането ми излезе тази възможност за хубава работа. Сега не знам как да постъпя. Ако зависи от мен и да направя това, което искам означава да напусна работа веднага и да продължа проекта си. Другият вариант е да опитам някак да съчетая двете, но така няма да съм пълноценна и на двете места, нещо което за мен е изключително важно. Притеснява ме факта, че не искам за 3-ти път да се откажа от мечтите си. Колкото повече време минава, толкова по - обсебваща става тая мисъл. Само това ми е в главата, само това ме интересува, само това ми дава енегрия, стимул и желание за борба, макар да знам колко е трудно и че рискът е голям. Не летя в облаците, точно затова се чудя как да постъпя. Ако някой има свое мнение, нека сподели, ще се радвам много. Благодаря за вниамнието ВИ.

Здравейте! Реших и аз да споделя, това което ме тормози и се надявам да има мили и отзивчиви хора, преминали през същото, които да ми дадат съвет. На 24 години съм. И имам проблеми с безсъние. Много хора ми казват: "Ама, та ти си на 20 години, как може безсъние, толкова си малка." Е, явно може... Имах много трудно детство, после проблеми, а за последните 5 години от всички роднини останах само с майка ми, останалите починаха и куп други стресови фактори. Това повлияваше на съня ми малко или много, но се търпеше. До преди месец, когато приятелят ми, с който сме от 7 години заедно и е най - най близкият ми човек не замина за няколко месеца извън България. Приех го доста по - тежко, от колкото трябваше и първата седмица бях доста депресирана. В момента в който се успокоих и започна безсънието, вече цял месец. Една вечер спя, три не.. будя се към 3-4 и не мигвам повече. Пробвах чайове, топло мляко, топли душове, четене какво ли не. Ходих и на невролог, изписа ми 3 вида транквиланти. От два дена ги приемам и единствената разлика е че спя малко, по - дълбоко, но пак се будя към 3-4 и се въртя за около час, а на другия ден съм като призрак. Отпаднало ми е, замаяно, гадно. Иска ми се някой минал през това да сподели опит... Не знам да пия ли тези хапчета или както казват всички, само с внушение, че ще ми изчезне проблема. Четох за едното лекарство, как причинява лесно зависимост, от която много трудно се излиза и като се спре става даже по - зле. Не знам темата ми до колко е подходяща за тук, до сега съм чела само любовни тематики, затова я публикувах в сектор "Здраве".