Моите форумни теми

Здравейте! На 21г. съм и искам да споделя моята история, а тя е че баща ми се самоуби, защо и как не искам да обяснявам, защото ще навляза и в други теми. Просто освен болката имаме проблеми като махнем на страна роднините ми, които обвиняват майка ми и правят положението по тежко, имаме нещо много по важно за решаване. Аз и сестра ми живеем главно в Бургас, а родителите ни на село близо до Бургас и сега майка ми остана сама и това много ме притеснява. Сестра ми работи, идва си за събота и неделя при нас на село, аз съм тук вече втора седмица, безработна съм и затова съм тук да не е сама майка ми. Но това няма да продължава дълго така трябва да запиша да уча за висше или да работя, а не искам да я оставям сама. Селото ни се изпълни с много цигани, вече някой дори влиза в двора ни, нямаме куче в двора наскоро умря, нямаме и много съседи, няма вече и мъж в семейството. Това са все лоши неща, условията за живот в селата се промени и тук и навсякъде е трудно. Искам да продадем къщата колкото и да ме боли за което, но така ще ни олекне на всички и ще живеем на едно място в Бургас за да не се притесняваме за майка ни която само ни остана. Но това с продажбата няма да стане веднага, къщи вече не се купуват особено пак и имам полубрат, които също има дял и трябва да намерим за да получим и неговото одобрение. Да дадем къщата за квартира няма на кого, да намерим някой да живее с майка ми за да не е сама няма кой, а да оставим просто така къщата и да идваме събота и неделя, не се знае един ден какво ще заварим... Побърквам се тук цял ден съм вкъщи филмирам се, мисля всякакви глупости искам да се махна от тук ще се побъркам по цял ден вкъщи и на гробищата, правя се че не ми е толкова зле за да не притеснявам никой, но няма да се успокоя докато не измислим нещо Боли ме за всичко което беше и за това което е сега думите са излишни, а може вашите думи и съвети ще ми помогнат.. Благодаря на всеки отделил време да прочете това..

Нима е нормално да имам приятел на 26 г. с който сам от година и няколко месеца и се познавам с него около три години преди да тръгнем и да е нормално да не познавам все още родителите му ... Що за човек трябва да си и да не искаш да познаваш и да излизаш с приятелите ми . Ние за цялото време което се познаваме почти не сме излизали с други хора , видим ли се сме само двамата. Избягва и срещата с родителите ми а се запозна с тях и не се мярка повече пред тях. Обижда ме всичко това и ми пречи , милиони пъти водим разговори на тези теми , но отвеждат до спор. Човека е инат твърди че приятелите и родителите нямат нищо общо с нас. Нямал нужда от приятели имал си , аз не искам да завързва приятелство с тях искам да излизаме като другите нормални двойки с приятелите си дали неговите или моите . Да ходя у тях не само като ги няма техните или на нашите , а да си ходим нормално на гости. Как може да твърди че е сериозен с мен и ме обича като всъщност като по голям от мен (аз сам на 20 ) той се държи лапешки и на инат. Излиза че за да сме заедно трябва да се примиря както за това така и за други неща за да сме заедно или както той ми казва ако не ми харесва нещо да съм си намерила друг защото му писнало едно и също да съм му повтаряла и мрънкала . Направи нещо по въпроса тогава не искам нещо нередно искам нормална връзка. И без това няма и време за мен бачка всеки ден без неделя виждаме се по 2 3 пъти в седмицата .. вече се питам нима това е нормална връзка ?! Опитвам се понякога да го разбера ,премълчавам , мисля, обмислям , решение още няма , не съм спокойна , нервна съм , боли ме от всичко изход не намирам ..