Моите форумни теми

Здравейте! Първо искам да кажа, че това в никакъв случай не е история за омраза, а напротив- изпълнена е с много обич, отдаденост и разбирателство. Преди малко повече от 3 години се запознах с момче от друга религия. Мюсюлманин е, от Истанбул, запознахме се в с Студентски град, където и двамата живеехме по това време. Студентският ни живот не беше кафета, дискотеки и безразборен секс както всички си представят. И двамата работехме много, сблъсквахме се с много трудности и постепенно се научихме един за друг да бъдем опора. Къде е проблемът ли? Родителите ми на около втората седмица от връзката ни се запознаха с него. Харесаха го. Разбира се, мислеха, че не е сериозно.Една година по- късно започнаха разправиите и обидите, които продължават и до днес. След 3-годишна връзка ние продължаваме да сме все така влюбени, карали сме се не повече от 5 пъти и то защото на моменти ме изнервяше как приятелите му постоянно го използват за какво ли не. Гледах в повечето случаи да си замълчавам и така с всеки изминал ден ние се отдалечихме той от неговите и аз от моите приятели и станахме единствени един за друг. Разбира се имаме нови приятели, колеги и изобщо хора, на които безкрайно много благодаря за обичта и подкрепата, защото аз лично бих рухнала психически ако ги нямаше до мен. Пиша всичко това, защото утре подписваме граждански брак, предупредих семейството си, че имам такива намерения, но тъй като те твърдо отказват да го приемат, реших да не им казвам за датата, тъй като само биха развалили така или иначе донякъде моя щастливо-тъжен сватбен ден. Искам само да посъветвам момичетата, чиито семейства са консервативни, изобщо да не си помислят да излязат на среща с мюсюлманин, защото, повярвайте ми, почти всички от тях са чаровници и е лесно да хлътнеш, понякога дори може да си струва и тогава губиш и семейството си и мечтите си. За щастие неговото семейство ме приема не като бъдеща снаха, а като дъщеря.Прекарвам отпуските си в Истанбул. Ходя на уроци по турски и разбирам всичко, което говорят помежду си. Само при мисълта за тях сърцето ми се изпълва с неописуемо чувство и очите ми се насълзяват. Много обичам семейството си и дано някога ми простят, макар да казват, че аз за тях съм мъртва от момента, в който се свържа с него. Момичета, мислете! Не всеки може да обърне гръб на всичко познато и да бъде щастлив. Не забравяйте, че всеки един флирт е потенциална връзка и ако хората около вас не са широко скроени, не започвайте нещо, което след време ще ви причини страдание.