Моите форумни теми

Ей голямо тичане беше. И голямо ядене. А за харчене на пари, просто не ми се говори. Зарадвах близки и познати, някой от тях зарадваха и мен. Почти две седмици по-късно обаче започва да ми става малко сиво. Дали защото ентусиазма и унеса от празниците вече категорично ме напусна. Дали защото градът, хората, всичко се връща към нормалния си ритъм и то с бързи темпове. . . Имаше неща които си пожелах да променя през новата година. Имаше и такива, които категорично искам да запазя. Надеждите и мечтите в началото на всяка нова година са зареждащи и завладяващи и по някакъв странен начин, в този период, сме склонни да си вярваме повече от обикновено. Това трае до към началото на февруари, когато вече така сме се затрупали с грижи, работа, ежедневни проблеми и текущи задачи, че сме забравили и че сме в нова година и че имаше нещо ново да правим. Всяко чудо за три дни. Има и друго направление на очакванията – тези които не зависят от нас. Не се изисква нищо да променяме, да започваме, да спираме, а само да чакаме. Тук се възлагат много надежди – любов, деца, късмет и всякакви щуротии, които хората си очакват, но аз не се сещам в момента. Хубавото е, че ако не се осъществят, няма виновни. Не е като „ами още пуша, защото АЗ не събрах сили да ги откажа” или „ не забременях и тази година, защото ТОЙ още не иска”. Така проблема е визуализиран, има кого да обвиним и това го прави по-неприятно и сложно. Причината за провала има лице и освен, ако не е нашето собствено, имаме право да го пляснем. Хм, като се замисля, това всъщност не е толкова лошо . . . Средата на януари е. Все още е време само за очаквания и въжделения, много е рано за равносметки. Още можем да се усмихнем, така както се пулим пред компютъра, да се огледаме и да решим: аз съм страхотен/а, жив/а съм и имам цялото време на света да правя каквото си поискам. Ще си сътворя шарени неща в сивото ежедневие. Ще се смея на пързалящите по улицата хора и кученцата, които искат да ухапят снежинките. Ще помагам. Ще бъда непоправим оптимист. Ще пуша докато ми се пуши. Ще обичам повече от всякога и така . . . ще очаквам пролетта. А после когато родилните мъки на природата започнат и всичко пак се обнови и разкраси, тогава ще си поставя нови, весели цели за да съм щастлива. А всичко останало . . . Господ си знае работата. източник: http://noangelswithoutwings.blogspot.com/2012/01/verything-gonna-be-alright-2012.html

„Щастието не може да ме спаси от изкушението” – фраза от филм, споделена от приятелка на обяд. Става дума за изневяра и не мога да спра да мисля за този феномен при щастливите бракове и връзки. Подчертавам ПРИ ЩАСТЛИВИТЕ, при другите е ясно. Всички знаем толкова много случаи, при които уж всичко е наред, уж са щастливи, нещата вървят добре и се обичат много и опаааааааа – единия в издънка. Когато решиш да го направиш /дори и да е спонтанно, това не е дъжд, винаги има поне миг в който съзнателно го решаваш/, в тази секунда, в която по най-отвратителния и долен начин обръщаш гръб на всичко, което имаш с „твоя” човек . . . . в този миг не се ли счупва нещо, не се ли чувстваш предател, не се ли самоотвръщаваш. Имаме ли такава маска, която да ни скрие и от самите нас? Когато процеса по взимане на решение „за” и „против” отдаване на изкушението е дълъг, когато съзнаваш, че желанието е много силно и търсиш оправдание дали да го направиш или не, тогава обичаш ли още? Точно в тези минути пука ли ти въобще за половинката? Ехоооооо обвързан/а си!!! Или всъщност вътрешната борбата е толкова ожесточена, че освен за себе си, за друг не можеш да мислиш в момента. От една страна - вината е убийствена, гузната съвест, угризенията, а от друга – новото, емоцията, тръпката, неизвестното в секса . . . Вечер гледаш в очите на гаджето или съпруга/та си и виждаш него/нея. Прегръщаш го и целуваш , а усещаш как мирише изкушението . . . правиш любов с твоето си, а в мислите си участваш в порно с другия/та . . .А нали беше щастлива, нали откриваше нещо ново и прекрасно всеки ден, именно в човека, който върви до теб. Нали каза на всички, че това е Връзката и извика пред света че го/я обичаш . . . Какво се случи, какво се промени, какво те предизвика? Не е възможно един човек да има всичко – да е и пищен и слаб, да е черен и рус, и нисък и висок и умен и зорлем тъп . . . . това значи ли, че няма начин да не ти изневерят? Отчайващо е. А кой е победителят всъщност? Този който издържи на изкушението /и после му викат „будала”/, но е останал верен и на себе си и на половинката или този който се отдаде на изкушението и ако никой не разбере – значи не се е случвало /с опцията сам да се похвали, разбира се/. Кой е по-жалък в очите на хората и в собствените, може би . . „Може ли да си толкова тъп/а, ти да не мислиш, че той/тя не го прави?” – въпрос от приятел/ка.Ти отговаряш /ако си достатъчно луд/а/:„Не, аз съм сигурен/на, че няма да ме предаде” Междувременно – той/тя се облича и казва на някого:”Това все едно не се е случвало”. И пак се прибира и пак те целува, но кой е отгоре сега . . . Изневерителят, той не носи ли алената буква на гърдите си? А ние осъждаме ли го? Живеем в свят, в който нито мъжа е достатъчно мъж, нито жената е достатъчно жена. Това унифициране дори прави по-трудно оневиняването на мъжете /като в близкото минало/. Те били ловци и им било заложено да осеменяват колкото се може повече с милионите си сперматозоиди. А ние „скромните” с по едната яйцеклетка, пазителките на дома и семейството, що така се подхлъзнахме - защото и ние вече сме силен пол. Демек – всеки да си кръшка колкото ще, имаме си оправдание. Остава въпроса: По-добре ли се чувстваш като го направи? Какво спечели? Кого победи? А ако съществото, което те обожава разбере? Ще бъдеш ли толкова смел, докато гледаш болката в очите, които не заслужават да са тъжни? И най-невероятния секс или убийствено изкушение не струва колкото това, да можеш да кажеш, че някой те обича и няма да те предаде!!! Източник: http://noangelswithoutwings.blogspot.com/

Защо не мога просто да се отпусна и да съм щастлива с това което се случва? Защо сякаш постоянно живеем заради нещо друго, а не заради това което имаме в момента? Веднъж някой ми каза „Спри да очакваш какво има зад ъгъла и виж какво става на улицата по която вървиш”. Не се получава обаче. Свикнали сме да правим планове и да очакваме да се случи нещо друго, нещо очаквано или изненадващо. Да вярваме, че предстои по-доброто, по-интересното или нещо за което сме работили или мечтали дълго време. Че живота е това което се случва докато кроим планове за бъдещето е ясно. Оглеждам се и като се замисля . . . .от какво съм недоволна. Имам почти всичко, което е в рамките на нормалното да имам в тази страна, тази среда и по това време. Не съм супер богата, не съм и най-красивата на света, но пък имам нещата, които според моята ценностна система са много важни. Все още съм на 30 и изпаднала в дълбок размисъл установявам, че ако постоянно не се обременявам с това „какво можеше да бъде”, ми аз съм си щастлива бе. Очакването, надеждите, мечтите, страховете . . . .колкото повече възрастта ти напредва, толкова повече необясними и най-вече несъществуващи до сега въпроси, се появяват в главата ти. Някои хора стават суеверни - някакви странни неща правят. Излизат с десен крак, влизат с ляв, въртят се като видят черна котка, не се къпят в понеделник, не се подстригват във вторник – направо луд ставаш . . . това допълнително натоварва и без това вече смахнатата ситуация. Други пък го удрят на компромиси с всичко и всички основно със себе си – да не би да останат сами, ако са много взискателни, да не би да си загубят работата, ако искат повишение на заплатата, да не ги зарежат приятелите ако не се съобразяват с техните желания и пр. А трети го удрят през просото. Нещо като „Аплодисменти за момичето, което заряза всичко и отвори бар на плажа”. Е този вариант ми харесва най-много. Не че ще го последвам – момичето, но понякога в момент на мечти ми се иска да дам размах на душата си. Да не живеем в кутийки /различни по размер, разбира се/, да не ходим на работа, само защото трябва нещо да се яде и да не се ограничаваме в „рамките на нормалното” и благоприличното. Майка ми обича да казва, че с възрастта човек не се променя, увеличават се само задръжките. Когато ми го каза, а аз бях на 20 си помислих „Тая жена кви глупости ми говори”. Сега на 30 съм готова да го кажа на моето дете, ако имах такова. Това е като с книгите – четеш „Престъпление и наказание” на 18 и ти се вижда ужасно тъпа, мудна и безинтересна, четеш я на 25 и започваш да откриваш моменти в нея, които сякаш не са били написани преди 7 години, четеш я на 30 и те завладява, на 50 сигурно ще ми стане любимата . . . .Абе аз от къде почнах . . къде отидох . . . Та мисълта с която почнах всъщност беше за невъзможността ни да ценим, това което имаме, в момента в който се случва. Ясно ми е, че човек винаги се сравнява с тези които имат повече. Ясно е, че пък тези които търсят оправдание за неполучени неща се сравняват с тези които имат по-малко. Аз искам да съм по средата и да осъзнавам, че Бог винаги е бил благосклонен. Ако човек успее да намери баланса, ако намери неговото си вътрешно равновесие – неизбежно ще бъде щастлив. Дали си дебела, дали не караш последен модел автомобил, дали в момента няма кой да те обича или не живееш в къщата на мечтите си . . . ако се огледаш най-вероятно ще намериш причината нещата да са точно такива каквито са. Всичко си е в нас самите. Вярвам, че трябва да сме реалисти и да знаем какво губим когато печелим и обратното. И най-важното – няма смисъл да оценяваме нещо чак след като го загубим, нали!? Избрах няколко цитата за да ви убедя, че щастието е тук и сега и трябва да си го пазим. Дано успях да ви поразведря, а гурото Дугпа Ринпоче ще свърши останалото: 1. Това, което ни носи щастие, може да ни причини и тъга. Не бъди роб и мъченик на своите страсти. Научи се да ги надмогваш. Тогава радостта ти ще е по-голяма. 2. Щастието е обляна в слънце душа. Във всяко нещо търси ярката светлина. 3. Само мигът е вечен. Ние никога не вкусваме докрай нашия миг. 4. Надменността, арогантността са жалки защитни средства. Освободи се от тях и ще премахнеш дистанцията, която те отделя от другите. 5. Щастието се състои в това да откриеш част от вечността, скрита в другия, и да я припознаеш като своя. 6. Щастието се дава на онзи, който е победил страха си да живее и да възприема живота като една свещена искра в нескончаемата поредица на епохите. 7. Дарявай щастие, но не искай от другите да ти отвърнат. 8. Щастието е преди всичко състояние на духа, различен начин да погледнеш на света. То идва при нас, защото страстно сме го пожелали, съгласно закона за привличането и хармонията, който управлява света. 9. Обръщай се и оглеждай изминатия път. Не се плаши. Винаги събирай плодовете на миналия си опит и така умножавай своето съкровище. http://noangelswithoutwings.blogspot.com/