Моите форумни теми

Здравейте, бих искала да помоля за съвет... студентка съм, и имам приятел от почти три години и живеем заедно... той е първия мъж в живота ми и мислех, че съм срещнала голямата любов... в началото всичко беше много красиво, но впоследствие си проличаха различията... през последните няколко месеца все се караме, а той работи всеки ден от два месеца насам... разбирам го и се опитвам да го подкрепям и да му помагам за всичко, въпреки че и аз съм заета /уча две специалности едновременно/... в началото той беше страстен и емоционален като мен, но от няколко месеца, е безразличен, не изразява чувствата си... веднъж в годината ми подарява цвете, никога не ме е канил на танц, но мислех, че това не е толкова важно... той си е втълпил, че искам 24/7 да съм с него и че го юркам за всичко, а не е така, не искам много, само елементарни жестове на внимание - някой закачлив смс, но не само някоя емотинконка-убий номер /в началото ми пращаше любовни смс-и/, някоя мила дума, не помня от кога не ми е правил комплимент... казваше ми, че не съм социална, защото не излизам много, а аз просто винаги съобразявах излизанията си с него и дори пренебрегвах приятелите си, за разлика от него и когато станах "социална" и го направих стана проблем... когато отидох на разкопки за няколко седмици това лято, се видях с един колега, който ме сваля от първи курс, но аз винаги съм била безразлична и имах очи само за моя приятел... но сега се почувствах привлечена от колегата си и как няма като той прави това, което трябва да прави приятеля ми и то от сърце... почувствах се желана, почувствах се жена, за първи път от много време насам... защото вкъщи съм просто онази, която пере, чисти, готви /секс не сме правили с приятеля ми от два месеца, но аз не съм с него за това и бих пренебрегнала този факт/, но малките жестове на внимание не отнемат много време... целунахме се с колегата и почти до секс стигнахме, но аз отказах... почувствах се адски виновна, предателка и жалка, защото не съм такъв човек... и се ужасих от това което щях да направя... аз обичам приятеля си и не искам да го изгубя, но не е нормално да се опитвам само аз да съживя умрялата ни връзка от сивото ежедневие... имам чувството, че и да види, че ме губи нищо няма да направи и той ми го е казвал, но не с тези думи, а знае, че и има и други, които ме харесват... наскоро ми каза, че сме от различни светове, защото аз уча, а той работи на бензиностанция... когато се прибрах от разкопките, баба му почина и още повече се затвори в себе си... аз бях до него, зарязах всичко, за да го подкрепя... намирах всякакви оправдания за поведението му, включително и заради това с баба му, но аз го разбирам по-добре от всеки друг - нямам родители, отгледана съм от баба и дядо, дядо почина преди няколко години, а баба е болна от рак... знам какво е да загубиш близък, да не си имал възможност да го познаваш дори и да трепериш да не загубиш някого, разбирам всичко, но знам и че това трябва да сплоти и обедини хората, а тук е обратното... нищо не се е променило, откакто се върнах от разкопките, ината тук е по-силен от чувствата явно... мисля, че започвам да харесвам колегата си все повече, но все още обичам приятеля си, и се чувствам ужасно от това, което щях да направя, но може би той сам го е допуснал, защото ако поне мъничка проява на обич имаше, нямаше и да си помисля за друг, както и през предишните години... а сега желая друг и не мога да се позная... в мен ли е грешката, моля дайте съвет... толкова съм объркана и незнам какво да правя :cry: :cry: :cry:

Здравейте, искам да помоля за мнение и съвет от страничен човек. С приятеля ми сме заедно от половин година. Разбира ме се чудесно във сяко едно отношение, любовта е наистина специална, защото нещата се случиха спонтанно,никой не се опитвал да впечатлява другия и т.н. Обичаме се защото се приемаме такива каквито сме, и имаме много малко различия помежду си. Съществува само един проблем, за който се караме от време на време но сдобряваме. Затова бих искала да помоля за съвет и мнение как да го изгладим. Проблемът е, че той спи прекалено много. Може да ви звучи смешно или пък да решите че съм дребнава, но наистина спи прекалено много, всички му казват че ще проспи живота си... мисля че хората са казали колко е нормално да се спи и както недостига на сън так и прекаляването е вредно... Но той не иска да го възприеме. Незнам какво да правя... Имахме един такъв случай че той беше първа смяна,станал н 5.30, свършва в 14.00, но имаше работа в съседния град, прибра се в 17.00, докато хапне и хоп му сервираха изненадата че няма кой друг освен той да закара един от шефовете със служебната кола до летището в софия. Съответно спа от 18.30 до 23.00 след което в 00.00 беше пътуването и се прибра в 10.30 на другия ден. Естествено спа от 11.00 до 20.30. След което тъй аз съм в друг град той ми звънна да си поговорим в 21.15 и искаше в 22.00 да ляга пак да спи. На другия ден трябва да става в 7.30 за работа. Извинете, но това са 19 часа, не мислите ли че е прекалено, и че не заслужавам за повече от 30 часа да се чуем за половин час или 45 мин. Аз не казвам да не спи, но поне да си говорим час, час и половина пак ще спи след това 8 часа и половина. Аз ли съм егоистка, не правя компроси, греша ли, но когато виждам че не си доспива го оставям, защото всеки човек има различна нужда от сън, и аз имам по-малко нужда, но се опитвам да го разбера. Но той прекалява, казва ми какво да направя. Не може ли да направи усилие малко. Примерно в този случай, който изложих... Моля Ви посъветвайте ме. Искам да решим този проблем. Благодаря Ви предварително за отделеното време.

Здравейте, искам да ви попитам нормално ли е след първия ти път /говоря за вагинален секс/ да ти се ходи често до тоалетната първите няколко дни и ако да защо? Искам и да попитам коя поза е най-подходяща за една двойка, когато жената е тясна в ханша и мъжа не може да се вмъкне спокойно с удобна поза между тях, тъй като тя е тясна в тази област е не може да я поеме? И последен въпрос приятелят ми опита да ме доведе до скуирт-оргазъм, като масажираше Г-точката ми, но мисля, че не сме успели да я открием, тъй като пише по форумите и в сайтовете, че тя е на около 3-5 см от влагалището, а аз имам чувството, че пръста му беше много по-навътре? Благодаря предварително!

Здравейте! С приятеля ми сме заедно 4 месеца. Той е от Пазарджик на 23, а аз на 19 и уча в Търново. Запознахме покрай едно събиране за форула 1 от форумите. Той ми беше поискал телефона заради събирането. След това започнахме да си пишем по-често. Един ден той ме попита дали го харесвам и аз потвърдих... и така се започна всичко. Всичко беще прекрасно... пишехме ден и нощ... Казваше ми такива красиви неща... знам че са просто думи но чувствах че са истина...говорихме си чрез песни...Той казваше че съм неговото слънчице... а сълнцето никога не е само и винаги ще бъда заибколена от много звезди... Той идва да ме види веднъж, след това аз ходих при него няколко пъти за по-дълго. Всичко беше прекрасно. Не се чувахме много по тлефона предпочитахме по скайп не се харчат пари... Но той ми пращаше често смс-и... и то посреднощ... веднъж ми прати в 3 плез нощта смс с текст "Няма ли да стваш виж кое време стана :wink: недай да ти кажа че ТЕ ОБИЧАМ!!!". Писал ми е смс-и с текст "И немога да те лъжа... мога да те чакам вечно..!!", както и "Знаеш, че ще съм там, до Теб! Обичам Те!!!Слънчице" и такива силни неща да не изпадам в подробности. Всичко беше прекрасно... дори на сесията ми помагаше - стоеше буден по цяла нощ, не че не е типично за него, за да ми пише и така ми помагаше да уча, а да не заспя... Веднъж ми каза че всичко съм приемала на шега, дори и това, че ме обича сигурно, защото аз често се шегувам, може би ми е като защитна реакция...но прекрасно знае че съм сериозна и че го обичам... Но всичко си пордължи гладко. Няколко дена преди за последно да отида при него ми каза "Хайде, откога те чакам" нали заради сесията не можах по-рано да отида при него... Когато отидох в началото всичко беше прекрасно... На втория ден той се задържа по-дълго на лаптопа... но вечерта беше прекрасно... решихме че тогава ще го направим за първи път, а междудругото и на двама ни е беше за първи път... Но не се получи, той не можа... Но за мен това нямаше никакво значение... След това в продължение на 30 часа не ми обърна никакво внимание... а стоеше забил нос в лаптопа... Той е компютърен маниак, обича виртуалните игри, има RC количка и т.н. Стоеше и играеше игри, гледаше филми, нещо окето планираше да парви с мен, мачове... пророни ми едва 5 изречения... сякаш бях ме нямаше, бях сянка...имах чувството че и да си бях тръгнала нямаше да забележи... Казах му че ще си тръгна тогава - мислех, че ще му подейства, но не... Той нищо не каза... на другия ден неговите разбраха че има нещо... а аз нищо не можах да отрека... нямах сили... майка му му се скара че така не се държи с жена и ми стана унизено... нямах намерение да си тръгвам но реших че не мога да остана там където съм нежелана... Той не пуши, рядко почти не пие, не повишава тон... Но това извика да отида в стаята му да кажа ще си ходя ли и да се види какво ще става... Влязох в стаята, а той ме попита само в колко ми е автобуса. Попитах гозащо се държи така а той каза че вече не му са занимава. Попитах кога е разбрал, а той каза вчера. И аз му казах "Така ли и това е всичко... просто край?" Той не отговори нищо... После стояхме и се гледахме известно време докато той си ровеше из компютъра... Няма да забравя какво каза баба му че той си е така виси по цял ден на компютъра и ако е знаела за какво ще го използва нямало да му даде пари на заем да го вземе и че живота е пред мен, да не съжалявам... След това ме повика на леглото при него прегърна ме и стояхме така известно време... Казах му че ако поиска няма да си тръгна, но той каза че така ще е по-добре засега, бил зает. В едно съм сигурна не си пише с други и няма друга... На автогарата няма да забравя погледа му сякаш съжаляваше, настоя да му пиша като се прибера - попита "Нали, нали ще пишеш", прегърна ме и тръгна дори не изчака автобуса с мен... След това му писах че съм се прибрала ... няколко дена нищо не писахме... реших че от гордост няма да пиша... споделих само на трима човека... една приятелка каза че не си заслужава... но аз го обичам... друга с по-голям опит каза да имам търпение и че ако нещо е разбрала то е че мъжете на всяка възраст - 2, 22 и 52 си имат своята играчка и ако се опиташ да им я отнемеш, дори и да си мислиш че си победила по-късно теб ще намразят и ако не искам да ме третира като игра която може да включва и изключва по всяко време да не отстъпвам... Но аз не издържах и след 4 дни му писах... не пишехме като преди но все пак беше нещо пускаше шеги от време на време... гледахме филми и ги обсъждахме по скайп... след това пак не писа доста време седмица и горница може би... един ден му пратих един статус и той ми каза спокойно още не съм тръгнал да бягам от теб... Като му кажех обичам те, той ми смигваше, но ги нямаше целувките и прегръдките... Попитах го май всичко те дразни вече, а той каза че и мен май ме е дразнело и по-често съм правела забележки и това не му харесва, а аз му казах че никакви забележки нямам, приемам го такъв какъвто и всичко си е като преди, нищо не се е проименило... пак не ми писа известно време... В началото ва годината го бяха уволнили...и беше на борсата... след това като писахме разбрах че си е намерил работа за петък и събота... след това ми каза че работи 7 дни в седмицата... Разбирам че му е много трудно но все пак... аз не искам да ми пише непрекъснато но 10 мин на ден нищо не му костват... често го виждах н началото в скайп и във фейсбук... сега почти не влиза и в двете .... вярвам му за работата вианги съм му вярвала и никога не ме е лъгал в това съм убедена... после говорих с една наша обща приятелка... оказа се че на два пъти са му разбивали сърцето и явно се страхува да не се случи отново... оказа се че бившата му била заминала за чужбина когато всеки поел по своя път, но се върнала веднъж и разбрала че с него става нещо... и така нашата приятелка разбрала от нея за нас... казала че се надява да е истински щастлив този път и отново заминала, явно си има друг живот... Нашата обща приятелка каза също така че той по принцип си е безволев и трудно изразява чувствата си и трябвало да го притисна малко... след като научих това започнах по-добре да го разбирам... може би не трябваше да му казвам че ще си тръгна... Преди седмица ми прати прегръдка и целувки... Навързах много неща- несигурността му в началото като все ме питаше наистина ли го харесва ако не е така да му кажа и др. За първи март му пратих един много ценен за мен спомен от майка ми закичен с мартеничак но той нищо не каза... Един приятел ми каза че сигурно му липсва ергенския живот и едновременно не иска да ме загуби, но че със сигурност ме обича, защото един мъж не би пратил целувки ако е безразличен, но да не го притискам...и затова така... но аз не съм му забранила нищо да прави...и аз гледам мачове и съм маниачка на тема ф1, може да парви каквото поиска още повече че е на 300 и кусур км, но дразни да има време да постне нещо във фейсбука но да няма да ми драсне един ред как е... последния път не ми вдигна като му звънях... Знам само че човек не се събужда сутринта обичайки някого, а следобед да му е безразличен... чувствам че ме обича... ако не е така защо ще ме представя пред приятелите си, ще ме запознава със семейството си - нещо което не е правил с бившите, защо ще ме пита за бъдещето, като аз му отговорих че съм сериозна и искам трайна връзка, а когато го попитах той какво мисли каза, че ще се постарае да разбера, но не сега, и защо ще иска да сподели това специално нещо - първия му път да е с мен... мисля че един нормален човек не би направил това, ако не е сериозен... много пъти съм му доказвала любовта си...нашата обща приятелка каза да отида да се разберем в пазарджик както аз го обмислях от доста време... писах му смс и той отговори че сега не може работи всеки ден и събота и неделя просто има и други задължения и неможе и има скайп и нет на телефона и когато може влиза но често стоят пуснати без да е там... вярвам му... но какво да правя... тая работа е докато си намери свястна... преди три седмици като му писах че искам страшно да го видя той каза че сега не може,ще видим по-нататък, ако има възможност и време... Моля ви дайте ми съвет, обичам го безкрайно и искам всичко да е като преди... Благодаря предварително...