Клизмата е лечебна процедура, при която се налива течност в дебелото черво през аналния отвор. Използва се като средство за справяне със запека, преди изследване за почистване на дебелото черво, преди рентгеново изследване с въвеждане на контрастна материя, преди някои оперативни интервенции.
Клизмата е била позната още по времето на Древна Гърция, Шумерия, Вавилония, Индия, Китай дори и в Африка. Използвани били торбички от животински мехур и тръбести кости за накрайник. Смятало се, че това е не само евтин и достъпен начин за поддържане на здравето, но и средство за постигане на добро телосложение.
В днешно време клизмата се прави с уред наречен иригатор с вместимост два литра. Пациентът трябва да е легнал на една страна със свити колене, или да заеме колеянно-лакътно положение.
Накрайникът на иригатора се намазва с вазелин или течен парафин, вкарва се в ануса, кранчето на накрайника се отваря и иригаторът с течността в него се повдига на определена височина.
Течността, която най-често се поставя в иригатора, е физиологичен разтвор или преварена вода, към които се прибавят различни добавки. Течността е необходимо да бъде с температура близка до телесната.
Ползите от клизмата са много. Тя помага за пълното възстановяване и поддържане здравето на храносмилателната система и целия организъм.
Също така подобрява състоянието на кожата, подпомага справяне със запека. Подобрява съня, подобрява състоянието на устната кухина, венците и освежаване на дъха.
Клизмата е полезна, защото премахва отичането на крайниците и лицето, засилва имунната система, подобрява настроението, предотвратява образуването на газове и подуване на корем.
